177 години от рождението на Христо Ботев. Живял само 28 години, но българите носят печата му върху челата си.

Така се е случило, че към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като свой идеологически баща.

Защото това е Ботев. Той няма съдбата на Левски - да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев – чий да бъде. Общото между двамата е, че сме ги убили. Единият с въже на шията, а другият с куршум – в челото, в сърцето или гърба.

В определението "националист“, "национал“ нямало нищо лошо, както и в "социалист“. Цялата мръсотия идвала от тирето между тях.  С подобни спекулации Ботев беше краден и използван. На един му е нужен само поетът, на друг – публицистът. На един му е нужно словото, на друг – единствено делото.

През 1929 г. вестник “Български фашист" обявява, че Христо Ботев е “предтеча на българския фашизъм", защото: "той пръв възвести и умре за неговите принципи -  международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход, свобода и възход чрез дълг, меч, себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.“

"Символ – верую на българската комуна“ го превръща в знаме на комунистите, макар че авторството на Ботев  върху този текст е оспорен.

"Гордо знаме ни е Ботев,

пръв учител Димитров“

Четяхме, че: "Ботевото "Символ-верую на българската комуна" става оня потребен, насъщен мост между българското националноосвободително движение и наследниците на великото народно дело – българските революционери марксисти."

Комунистите му сложиха едно тире и Ботев стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква съдба! Каква мръсотия!

А Ботев е нанавиждал подобни онанисти. "Сифилис и онанизъм се разпространяват в нашия обществен живот – онанизъм в науката и мисълта, онанизъм в литературата и журналистиката, сифилис и онанизъм в мозъците  на нашите цивилизатори  и водители народни“, пише Ботев в "Независимост“ през 1872 година.

Пише и за руската "любов“ към българите в руската част на Бесарабия – руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни "освободят“.

Но така сме решили – пред паметника на Ботев е редно да говорим с патос. Комунистите не искат и да чуят за "любовта" му към Русия. Но и няма да захвърлят венците, ако говорим за истинския Ботев. Първо ще си сложат венеца и тогава ще си тръгнат. За да сме сигурни, че комунистите го имат за свой човек, фашистите също, демократите също, анархистите също. Нещо като "Моят човек Ботев". Но величието на този мъж е, че никой не успя да си го присвои.