Това е заглавие на една една дописка от юли 2018 година. Две години по-рано българският избирател си пое въздух с облекчение – проектът "България без цензура“  беше вече на сметището. Но се оказа, че барековщината е жива и предстоеше да се яви под нов псевдоним – "Презареди България“, но и той оттече в помийната яма. След известно живуркане в Брюксел Бареков заяви, че готви друг проект – консервативен, който:"няма да бъде нито ляв, нито десен, каквато печална практика има сред многото псевдолеви и псевдодесни партии. Ще кандидатстваме за властта с основното послание, че предлагаме кардинална война на корупцията и всеобхватно разследване на доходите, имането и корупционните сделки на всички политици“.

И ги говореше тези глупости пред същите хора, които две години по-рано крещяха: "Майната ти, Бареков, иди си, не те искаме!“

Но Бареков се появи във видео с калашник в ръцете и се заяви като защитник на онеправданите. Той действаше като типичен телефонен измамник, който знае, че баламурниците никога не свършват.

Осем години след пищното погребение на "България без цензура“ и политика Бареков, това безподобно политическо кречетало отново драпа към политическата сцена, откъдето беше прогонен с ритници. След като се появи сред стотината защитници на Догановите сараи, Бареков получава за награда първото място в листата на Доган във Враца.

Какво искаше Бареков, когато се опитваше да реанимира барековщината -  "циганите тръгват под строй към реанимираните Строителни войски или пътнически лайнери ги откарват към родината им Индия“. В област Враца е приета "Стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите /2021-2030/“. Сега Бареков трябва да се бори за гласовете им.

Така си представете и барековщината – с калашник в ръцете и без акъл в главата.

Възможно ли е Бареков да влезе в парламента от листата на земеделците от АПС във Враца? Там ДПС има един мандат от последните избори през юни – 7510 гласа. След разцеплението сигурен мандат няма.

Каквото и да се случи, целта на изборите не е да правим изкуствено дишане на политически трупове. Такива производители на захарен памук колкото искаш.Но и не бива да очакваме, че барековщината ще се замонаши в някой манастир – жива е. А и политическата ни реалност е идеалното място за отглеждане на политически пъпеши.