"Феновете, клубът, хората в града се чувстват като общност. Искаме да изградим организация, която да изведе клуба на ново ниво", казва на английски добре изглеждащият русоляв мъж пред камерата. Датата е април 2022 г., а това е първото (и единствено) телевизионно интервю, дадено в България от Антон Зингаревич. Месец по-късно Ботев ще завърши трети в първия си сезон като собственост на Зингаревич и еуфорията ще нарасне: чужд богат собственик, бъдещ нов стадион и участие в евротурнирите. Какво би могло да се обърка?, пише в свой анализ "Капитал".

Година и половина по-късно от онази еуфория няма и помен. "Ботев" не направи нищо в евротурнирите, следващият му сезон се оказа провален (на място над изпадащите), а вратите на клуба не смогваха да се отварят достатъчно често, за да изхвърлят всички напуснали футболисти, треньори и мениджъри на малки и големи нива. От организацията, за която говореше Зингаревич, няма и помен - за последната година и половина клубът е сменил 3 пъти изпълнителния си директор, 1 път спортния, 4 пъти треньора и за малко беше напът да смени самия собственик, но вместо това се раздели с основния си спонсор - строително-транспортния конгломерат ПИМК.

Но спортни провали има навсякъде, а кадровите промени са нормален процес за всеки бизнес. Това, което прави интересен случая с Ботев, са две неща. Първото е все пак завършеният и на практика подарен нов стадион, за който всички данъкоплатци ще платят общо 58 млн. лв. и който се използва от клуб, чиито финанси на практика са черна кутия и изглеждат заплашително спадащи. И второто е фигурата на самия собственик, който усилено бяга от светлината на медиите и чиито спортни и финансови дела тук остават в сянка.

Еуфорията бе пълна около първия мач на Ботев на новия стадион. Малко над 20 хил. зрители препълваха трибуните с капацитет от 18.7 хил. места, а някои дори наблюдаваха мача с Левски от покривите на кооперациите около "Христо Ботев" 

Син на баща си



Антон Зингаревич е син на един от най-известните руски милиардери, Борис Зингаревич, който е близък и бивш бизнес партньор с бившия президент на Руската федерация Дмитрий Медведев. Според руското издание на Forbes Борис разполага със състояние в размер на 1.2 млрд. долара, което основно натрупва чрез "Илим груп" - производител на целулоза и хартия. Партньор в "Илим" до тази седмица беше американският гигант International Paper, който продаде дела си. Централата на бизнес дейностите на семейство Зингаревич е в Санкт Петербург.

Сложно е да се каже с какви пари разполага самият Антон Зингаревич, като източници, следили възхода му в Русия, както и статии в западни медии твърдят, че по-голямата част от финансите му са свързани с парите на баща му, а не с лично негови средства.

Типично за син на руски богаташ, Зингаревич-младши завършва през 2003 г. във Великобритания в Bearwood College и Cass Business School, където фокусът му е върху спортен мениджмънт и инвестиции. За първия си професионален опит отива към САЩ, където започва като вицепрезидент по операциите (VP of operations) за производителя на литиеви батерии за електромобили Ener1. Акционер в дружеството е Борис Зингаревич. Компанията получава 118 млн. долара финансиране от страна на правителството на Барак Обама, но впоследствие фалира заради ниското по онова време търсене на литиево-йонни батерии.

От 2012 г. Антон Зингаревич е част от семейната компания за инвестиции в Москва Z1 Group. Според профила му в LinkedIn там той изпълнява длъжността на главен инвестиционен директор.

През същата година Зингаревич прави две големи бизнес сделки. Първата е за закупуването на руската Энергостройинвест-холдинг (ЕСИХ), която работи по изпълнението на държавни поръчки в сектора на строителството и енергетиката. Според различни медийни публикации в страната крайната заплатена сума е в размер на 70 млн. долара.

Втората сделка е първата стъпка на Зингаревич в света на спортния мениджмънт, който изглежда истинската му страст. Чрез своята Thames Sport investment той взима контролен дял от 51% в английския "Рединг" в сделка, оценявана на 25 млн. паунда.

Английската авантюра

Началото, подобно на "Ботев", е триумфално - Зингаревич влиза във втората половина на успешната кампания за 2011-2012 г., когато отборът влиза във Висшата лига. Следващия сезон обаче "Рединг" се срива, изпада и така и не успява да се завърне. Основната причина, според обзорната статия за времето му начело на клуба, публикувана на фен сайта на "Рединг", е липсата на адекватна трансферна политика, както и недостатъчни инвестиции в клуба.

В нея се казва, че Зингаревич е бил там само за 2.5 години, но "това е период, който промени съществено клуба към по-лошо". В разследване на "Ал Джазира" няколко години по-късно финансовият спекулант Кристофър Самюелсън разкрива, че е помогнал на семейство Зингаревич да придобие клуба, като парите са дошли от Борис, който ги е дарил на Антон. Той обаче не е имал достатъчно средства да го издържа.

Феновете бяха силно въодушевени при поемането на клуба от Антон Зингаревич, но това се промени сравнително бързо. В крайна сметка Зингаревич напуска клуба, а причината според негов говорител са финансови проблеми и нужда да се завърне в Русия. "Рединг" е "продаден за 1£", но с условие да бъдат погасени натрупаните задължения в размер от 38 млн. паунда.

За настроенията сред местните фенове към бившия собственик говори фактът, че когато години по-късно Зингаревич проявява интерес към френския "Шатору" (по същото време, по което влиза и в "Ботев"), от "Рединг" предупреждават французите да не вярват на обещанията му.

Това не е краят на любовта на Антон Зингаревич към спорта. Докато текат преговорите за продажба, синът на руския милиардер започва нови - за закупуване на 75% от дяловете на московския отбор по хокей "Атлант".

Подхлъзването в Москва

Откъде и колко пари е дал Антон Зингаревич за контролния дял на "Атлант" не е напълно ясно. Някои от предположенията включват онези 38 млн. паунда, които новите инвеститори на Reading F.C. трябва да погасят като част от сделката.

Сделката е финализирана 2013 г., когато правителството на московска област приема, че Зингаревич ще финансира клуба на 75%, докато те - на останалите 25%. "Задачата ми е лична - да построя такава хокейна система от школите до отбора, т.е. пирамида, която дава резултат", казва младият бизнесмен пред "Советский спорт".

Тази задача, която прилича много на нещата, които Зингаревич говори в интервюто си в България, стига до същия изход като в опита му с Reading. През 2015 г., "Атлант" пропуска първенството заради финансова невъзможност да покрие разходите си. Руският спортен журналист Дмитрий Дерунец тогава отбелязва, че "основната причина за това е отказът, невъзможността на Зингаревич да помага на клуба".

Нещата обаче стават многократно по-сложни за наследника на фамилията, когато през 2016 г. прокуратурата започва разследване срещу Зингаревич като собственик на ЕСИХ и неговия директор Константин Шишкин за взимане на заем за оборотни средства от банка MTS Bank в размер на 1 млрд. рубли през 2013 г., които след това са използвани не по предназначение. Според материал на "Комерсант" разследването предполага, че част от тези средства са преминали през "Атлант", част са погасили заем на Зингаревич към банката в Санкт Петербург, а част напускат държавата за покупка на компании. По това време ЕСИХ вече е във фалит.

Само месец по-късно той е обявен за национално издирване, но по това време Антон Зингаревич вече пребивава в САЩ, където се намира до 2019 г. Тогава московският съд връща делото на прокуратурата заради установени нарушения, а месец по-късно то е официално прекратено, а издадената присъда на Шишкин - отменена. Мотивите на съда са, че парите са били използвани правомерно и не са установени умишлени незаконни деяния.

Добре дошъл в Пловдив



След като се отказва от хокея, Зингаревич се връща към футбола и регистрира компаниите Lucid football holding и Lucid football Capital в Кипър. Придобит е контрол над датския Fremad Amager през 2018 г., както и над руския "Виста" от Геленджик и африканските Cheetah FC и спортна академия PSports Academy.

През 2020 г. започват преговори за купуването на намиращия се във втора френска лига "Шатору", но тогава започват да се появяват първите слухове за идването на Зингаревич в Пловдив.

Така и не става ясно кой стои зад първоначалните преговори, но по това време силният човек в клуба, след бягството на Цветан Василев, е собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов. През лятото на 2020 г. той връща акциите на феновете, а Ангел Палийски (известен като човекът, свързан с хотелските придобивки на Пеевски) също се изтегля. Тогава подозренията са, че първият контакт идва през хората на Пеевски.

Към днешна дата два независими източника твърдят, че основна роля за идването на Зингаревич в "Ботев" е изиграл Александър Ослан - стар приятел, свързан с няколко фирми в оръжейния и транспортния сектор, както и управител на семейната компания "Ослан инвест". Ослан е този, който вероятно прави сглобката между Зингаревич и шефа на ПИМК Илиян Филипов, която ще е в основата на финансирането на клуба в следващите няколко години.

С финализирането на закупуването на "Ботев" Пловдив през 2021 г. Зингаревич продава своите дялове във Fremad Amager на американски инвеститор. От тогава до сега Fremad Amager има няколко съдебни дела с бившия си руски собственик във връзка с натрупани дългове, като към края на 2023 г. се доближава до погасяването на натрупаните по времето на управлението на Зингаревич задължения.

В България той влиза през компанията "Лусид футбол холдинг бг", която държи 99% от акциите на ПФК "Ботев Пловдив".

Пари няма, действайте

Едно от първите назначения на Зингаревич в "Ботев" е Даниел Серехидо, който става изпълнителен директор. Според испанеца първите 3 месеца начело на клуба са прекрасни - всеки действа с желание и с обща цел. Докарани са футболисти от датския клуб, запазени са други. Треньорът Валентич работи активно.

"Беше много внимателен към всичко. Често посещаваше тренировъчната база в Коматево", казва Серехидо. Тук обаче идва първата изненада, която на фона на предишните истории на Зингаревич не е наистина неочаквана. "Пари нямаше никъде. Бях наистина шокиран, тъй като той беше дошъл покрай целия ПР, че е милиардер, а пари нямаше. Клубът се издържаше изцяло от спонсорства с Илиян Филипов, Winbet и компании свързани с Филипов", припомня си Серехидо.

Според публикация в "Свободна Европа" оттогава, а и според неофициални разкази, договорката е била, че руският бизнесмен ще дава 600 хил. лв. месечно, а пловдивският бизнес - още 300 хил. Като лицето на втория е бил именно Филипов в ПИМК.

Финансирането според бившия директор на клуба Серехидо е трябвало да се осъществява по следния начин: Антон Зингаревич чрез базираната си в Монако компания SCP Waterfront дава заем на клуба, а впоследствие подписва писмо, в което твърди, че се отказва от търсенето на тези суми.

Това работи първоначално, докато един ден руснакът спира да подписва писмата.

"Тогава отказах да подписвам приемането на всякакви заеми. Не знам дали в момента клубът е в дълг и колко голям, но беше, когато аз бях там, а по времето на предишния директор знам, че по негови думи са били в "гаден дълг", но не знам точно колко. Всички писма за заем, които аз отказах да подпиша, бяха подписвани от прокуриста Асен Караславов. Клубът имаше дългове, и може би все още има, не само към собственика, но и за здравни осигуровки, неплатени неустойки към предишни треньори и договорни отношения, футболни агенти и др.", коментира Серехидо.

Според него това е съвпаднало и със спирането на плащанията от страна на пловдивските компании. "Имахме достъпни около 1-2 хил. лв., сума, напълно незадоволителна за управлението на един клуб. Първите 5 месеца нямаше пари и за заплати или се плащаха изключително късно. Ситуацията като цяло беше малко налудничава", коментира Серехидо, който напуска точно по времето на телевизионното интервю на Зингаревич - април 2022 г.

Лично аз не смятам, че Антон Зингаревич е лош човек. Той искаше да развие клуба и да не прави същите си грешки, които е направил в предишни клубове, но се оставя да бъде манипулиран от грешните хора, Смята Серхадо.

Междувременно на 28 февруари 2022 г., четири дни след нахлуването на Русия в Украйна, в търговския регистър за "Лусид футбол холдинг бг" е постъпила и информация за смяна на гражданството на Зингаревич от руско на израелско, а адресът му на пребиваване е посочен в Дубай.

Черната кутия Ботев Пловдив

Според документи в търговския регистър за 2021 г. са постъпили суми в размер от 6.024 млн. лв. под формата на заем от SCP Waterfront в сметката на ПФК "Ботев Пловдив" в Тексимбанк. В качения договор става ясно, че този заем е с лихва от 3% и трябва да бъде върнат в рамките на пет години.

Това, както и фактът, че за 2021 г. клубът е на 6 млн. лв. загуба, е последното напълно ясно нещо около финансите на "Ботев". Оттам нататък нещата потъват в мрак. В регистрите няма качен отчет за 2022 г. Агенцията по вписванията потвърди за "Капитал", че годишни финансови отчети не са били входирани от ПФК "Ботев" Пловдив към тях от 2012 г. насам. Наказанията за непубликуване на тези отчети са глоба в размер от 200 до 3 хил. лв. или имуществена санкция от 0.1 до 0.5% от нетните приходи от продажбите за отчетния период от непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. За повторно нарушение глобата или санкцията са в двоен размер.

Парите очевидно са основната причина за разпадането на спойката между Илиян Филипов и Зингаревич. Двамата излязоха заедно на коронния момент в новата история на "Ботев" - отварянето на чисто новия стадион "Колежа" през април тази година. Тогава беше обявено, че Филипов - който построи стадиона и има още довършителни работи по него, вероятно ще влезе в борда на директорите.

Седмици по-късно тези договорки явно са се изпарили под натиска на кошмарното представяне на "Ботев" и през миналия, и през настоящия сезон и недоволството на феновете. Строителят публикува открито писмо, в което призова Зингаревич да върне акциите, които е взел за 1 лев и без дългове. "Уговорката тук, в този офис, беше, че ще вземе клуба с нула лева и го връща с нула лева задължения", написа той. Филипов посочи също така, че заедно с други фирми е "подарил" на руския собственик над 2.5 млн. лв. за издръжката на клуба, но срещу това те не са получили никакви отчети за финансите на "Ботев".

Ситуацията ескалира дотам, че феновете потърсиха среща със Зингаревич за изясняване на ситуацията. На тази среща стана ясно, че заемите на компанията му към клуба са за над 10 милиона лева. Феновете застанаха зад него и към момента разбирането е, че на следващото общо събрание дългът ще бъде конвертиран в капитал.

Пътят към Крумовград

Проблемът е, че освен липсата на яснота за финансите, не изглежда Зингаревич да е напълно наясно какво прави или зад някои ходове има други мотиви. Смените на треньори и директори подсказват това. Продажбите на футболисти като махането на звездата Тодор Неделев и странната сделка за Точукву Ннади, за когото се твърди, че от "Динамо" (Москва) ще дадат 2.2 млн. евро - също.

Малко преди откриването на стадиона "Ботев" се раздели с назначения за мениджър на съоръжението Андрей Жуковин, както и с предишния директор на клуба Герман Чистяков.

"Чистяков искаше сам да напусне по-рано, защото според него е недопустимо да не се плащат заплатите на служителите навреме и заради други причини сходни като тези, заради които аз напуснах", казва Серехидо. "Въпреки това той искаше да завърши проекта със стадиона, но трябваше да напусне, преди да може." "Капитал" потърси Герман Чистяков за коментар, но получи единствено следния отказ: "Абсолютно безинтересно е за мен да коментирам. Не искам да си припомням този период от моя живот или този човек (Антон Зингаревич)." С подобен мотив коментар отказа и Илиян Филипов.

В момента директор на клуба е бившият финансов директор на "Локомотив" (Москва) Алексей Киричек. Той, изглежда, има проблем с намирането на спонсори, защото "Капитал" получи потвърждение от две компании, че са отказали да работят с клуба по различни причини.

В същото време един друг клуб в Първа лига - новакът "Крумовград", просперира на гърба на "Ботев", ползвайки част от бившия му мениджърски персонал, част от играчите от школата и дори тренировъчната база в Коматево. За странните връзки между двата отбора може да прочетете повече тук.

И накрая, но не по важност: Стадионът

Тази хаотична история няма да е завършена, ако не включим тук и новия стадион. Още при идването на руския инвеститор имаше спекулации, че няма друга причина за взимането на закъсал клуб в България освен мащабната нова инвестиция, която се прави от държава и община за новия му терен. На теория, такъв подарък, при това в държава, която не е имала нов стадион от десетилетия, би трябвало да помогне много на който и да е клуб. "Ботев" засега не изглежда да максимизира това.

Клубът няма собствени права върху стадиона, който ползва под смешния наем от 5 хиляди лева, но това може да се промени. Оттам вече настояват, че са инвестирали над 1.5 млн. лв. в довършването му, а тази сума може да се покачи. В момента няма действащ договор между общината и клуба за това как и при какви условия се правят тези инвестиции и какво може да се очаква в замяна на тях. Самият стадион не е завършен и клубът все още не е получил права върху търговските площи, което допълнително го лишава от приходи. Засега абонаментните карти са около 2 хиляди, а максимална полза би имало при пълно разпродаване на местата за сезона. Това обаче няма да се случи със сегашната селекция, а за да има нова, трябват пари.

"Капитал" от година се опитва да се свърже с Антон Зингаревич и да му зададе въпроси за "Ботев", откъде идват парите и какво се случва в клуба. Изпратихме списък с въпроси до клуба, откъдето обещаха, че отговори ще има. До този момент такива не са получени.