Седмица след шутовете в парламентарната група на ДПС и изгонването на Айсел Руфад и Рамадан Аталай и оттеглянето на Филиз Хюсменова, Ахмед Доган мълчи като комунист на разпит в летните си сараи и отказва да вземе публична позиция, за случващото се в партията. Някои от познаващите го добре се питат – дали изобщо е в адекватна кондиция да говори или съвсем се е удавил в пороците си? Няма яснота, защо замлъкна и морфичният резонанс между него и раята?, пише Димитър Иванов за Фактор.

От името на шефа обаче  се надпреварват да се изказват клиентелисти, които години наред се облагодетелстваха от ресурса на етническата партия. 

Пръв от името на Доган заговори нежеланият Аталай, разказвайки вчера, че шефът му казал да не гласуват за правителството на ГЕРБ. Тоест Доган е бил твърдо против позициите на Пеевски да подкрепи кабинета на Росен Желязков, защото в противен случай провалът обслужва Кремъл и Путин.

Звучи разбираемо – Доган винаги е обслужвал Кремъл.

Бившият лидер на Движението Мустафа Карадайъ също се е активирал – търсел тайно бивши политзатворници от годините на възродителния процес, да застанат в подкрепа на Доган.

Обади се и библиотекарят мултак Стоян Денчев – Доган го молел да помага. На Денчев пък се обаждали компрометирани бивши клиентелисти в ДПС като Гюнер Тахир и Орхан Исмаилов, които декларирали като матросовци, че са зад почетния председател в битката му срещу Пеевски.

 Появи се в някои медии и писмо до Доган от съратници и поддръжници от смесените райони, които се кълнат във вярност. Но писмото е напълно анонимно и никой не може да разбере, кои реално са тези герои, а и защо се страхуват да покажа публично имената си.

С две думи – изоставените от Пеевски мъжки секретарки на Сокола говорят от негово име и разтягат версии,

а босът на корпорацията, осветен и като агент на ДС Сава мълчи и нищо не казва по темата. Принципно той или говори лично на крепостните си, или им пише писма, както направи тази година, или използва една близка медия. През зимата Доган изпрати две писма до хората си, свързани с промените в ръководството на ДПС и избора на двама съпредседатели.

Познавачи на лукавия характер на Сокола смятат, че той тактически мълчи, за да види кой ще има превес в битката – клиентелистите или Пеевски, който ги подгони. Ако господин КОЙ има шансове, Доган ще следва инстинктивно само келепира си и ще предаде старите си другари, както традиционно го е правил. Истината е, че в бастионите си Доган е почти изоставен, там друг  раздава порциите, а няма и никакъв ресурс да води война със създадения от него Франкенщайн.

Развръзката на сапунения сериал в ДПС предстои – краят ще е като в мафиотски сюжет – босовете или ще се избият взаимно или ще се прегърнат, целунат и ще продължат да си правят пачки и да си лапкат от награбеното.