Идеята за оспорване честността на изборите тръгна като партийна стратегия на ППДБ да форматират властта, но се разпространи като вирусен PR, който излезе от контрола на създателите си и очевидно започна да обслужва друг по-голям сценарий, в който се намеси, разбира се, и президентът Радев, пише политологът Цветанка Андреева.

Радикализирани либерали и популисти се обединиха в желанието си да дестабилизират и взривят политическия процес. Вместо да се търси край на кризата, тръмпизмът, в смисъл на радикално поведение, завладя най-големите противници на Тръмп в българската политика, а имено либералите.

Всичко тръгна от простото желание на ППДБ да парализират Борисов и ГЕРБ и да отстранят Пеевски, за 

да легитимират бъдещо партньорство на Доган

Не случайно като втори глас в хора на ПП да се изгради санитарен кордон се включи незабавно и Доган, с готовност да подкрепи правителство между ГЕРБ и ППДБ. Така, разбира се, се осъществява познатата му печеливша стратегия в прехода. Той да държи правителствата, той да ги качва, той да ги сваля и от това да печели неговият обръч.

"Всичко зависи от Доган“ е старата формула, която навремето свали демократичното правителство на Филип Димитров и която не позволи да се създаде кабинетът Желязков в последното НС. Печелившият Доган оживя пак, чрез желанието на ПП да изолират Пеевски. Без да си дават сметка, че да изолират партия, в която има много категоричен смесен вот на няколко етноса, е опасен за демокрацията процес. Без да си дават сметка, че сред българските мюсюлмани има толкова наследници на репресирани, колкото в техните редици са децата и агентите на ДС и бившия червен елит. ППДБ предпочетоха, щом не могат да контролират процеса на властта,

да го взривят

Щом Пеевски има вече по-голяма от техните партии, щом има пропагандна и политическа позиция, те осъзнават, че техните сили да поставят условия и да преговарят са намалели, затова е по-добре да оспорят изборните резултати.

Но да оспорваш изборите е удар по фундамента на демократичната конструкция и то на избори, в които така чаканата активност на гражданите се повиши. Около този консенсус се крепеше малкото останала легитимност на българските институции. Дори президентът Радев, който е

печелившият ползвател на политическата криза,

се въздържа да обяви, че ще оспори изборите пред КС. Радев съзнава, че като президент не е добра идея да разбие демократичните устои, затова разумно остави на партиите да сторят това. А те чудесно ще го обслужат отново. След като му осигуриха два мандата власт и днес ППДБ заедно с БСП и всички популисти наливат сили на президентския алтернативен план за властта в държавата.

ППДБ е време да осъзнаят, че Демокрацията не функционира под радикален натиск. Техните стратегии представят желаното от тях като възможно, но фактите са други, а ролята, която им отредиха избирателите, е на вторите. Вторите са важни, но не са водещи! Силата им е да са коректив. Така вероятността да са изслушани от победителите и да провокират мисълта на равнопоставените им е много по-голяма.