ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Политика
Лица
Институциите
Анализи
Бизнесът
Прогнози
Спорт
RSS
Водещи новини
Иван Костов с нови свидетелства за прехода
© | Автор: Екип zaplovdiv.bg 10:08 / 01.10.2024 642 |
На 2 октомври в книжарниците ще се появи втората книга на Иван Костов – "Свидетелства за прехода 2000-2009 г." Тя е продължение на "Свидетелства за прехода 1989-1999 г.", излязла през 2019 г.
"Авторът разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените "обръчи от фирми" и началото на руската хибридна агресия срещу България", посочват от издателството.
Mediapool публикува откъс от книгата. В него Костов говори за провала на българските институции да разкрият стотиците поръчкови убийства, извършени по време на прехода.
Незададени въпроси
Малцина са авторите, които са изследвали политиката на управляващите за противодействие на престъпността. Единици са тези сред тях, които са забелязали, че правителствата и парламентите са имали силно различаващи се политики срещу престъпността. В тези различни политики може да се намерят отговорите на може би най-важните въпроси: Защо в края на 2001 г. НСБОП отчита 110 организирани банди , а само две години по-късно – 356? На какво се дължи разрастването на организираната престъпност с повече от три пъти за толкова кратък срок? Защо разстрелите на известни лица от криминалния контингент и взривовете скочиха дотам, че премиерът Сакскобургготски съветваше хората да не ходят по заведения? Защо няма нито един осъден за тези 157 показни убийства между 2000 г. и 2005 г.?
Анализаторите не са изследвали изчерпателно причините, поради които повечето управляващи са били безсилни срещу организирана престъпност и са предпочитали да се борят с т.нар. битова престъпност. Не са видели очевидното изключение от това правило на СДС в 1991 – 1992 г. и на ОДС в 1997 – 2001 г.
Към управлението на ОДС може да се отправи критика защо не е разгромило силовите групировки. Обяснението е, защото имаха силна защита, на първо място, от БСП и ДПС, и на второ – от прокуратурата и следствието. Но към нас не може да се отправя критика, че сме пренебрегвали тази най-опасна форма на престъпност, че не сме си поставяли като приоритет борбата срещу нея. Ето каква разлика между политиката на ОДС и тази на НДСВ и ДПС очертах в едно интервю още в 2003 г.: "Разликата между това правителство и предишното се състои в следното. За предишното правителство организираната престъпност бе признат феномен и посочена като основен враг на държавата. Ние се борехме срещу нея, макар тя да не е цялата... Тя е малка част и нека да кажа защо я избрахме за основен противник и враг номер едно. Защото от нея зависят всички други форми на престъпност. Тя е нещо като главата на престъпността. И ние водехме борба против тази престъпност. Борба, която в момента не се води".
Към останалите управления следва да бъде отправени въпросите: защо не са противодействали на мутрите и силовите групировки, след това на организираната престъпност и от началото на века – на мафиотските формации? Защо не спряха войната помежду им? Защо бяха безсилни срещу извършителите и поръчителите?
Мрачната истина е, че вътрешните конфликти в средата на организираните престъпни групи избухнаха по време на управлението на НДСВ и ДПС и доведоха до многобройни убийства на техни водачи и членове. Тези саморазправи са наричани по различен начин – "поръчкови убийства", "показни убийства", "гангстерски войни". За мен най-точният термин е "мафиотска война", защото всички участници в нея имаха връзки и подкрепа в МВР, в следствието и в прокуратурата. Ако това не бе така, поне десетки от убийствата щяха да бъдат разкрити; извършителите и поръчителите им щяха да бъдат наказани.
Казаното дотук по темата е оценка за ниското качество на анализите върху организираната престъпност у нас. Авторите досега масово са недогледали ролята на противодействието на различните правителства. Проявяват слаба различителна способност по отношение на провежданите политики. Така са оставили необяснени въпросите: защо по време на управлението на БСП бе извършено най-знаковото убийство – това на бившия премиер Андрей Луканов; защо по време на управлението на ОДС имаше само четири убийства на български престъпни босове, едното от тях извън България ; и защо по времето на следващото управление – това на НДСВ и ДПС, показните убийства бяха над 155 (за това изчисление изваждам двете от четирите такива убийства, защото бяха извършени в 2001-ва, при отслабването на управлението на ОДС)? Това увеличение е близо 40 пъти и въпреки това не привлича вниманието на институциите, медиите и изследователите към водените различни политики, а те са основна причина за последвалите безчинства. Тези различни политики обясняват защо организираните престъпни групи са се увеличили повече от три пъти, а показните убийства – близо 40 пъти.
Политически и други причини
Основната политическа причина бе слабото управление. В цитираното по-горе интервю соча тази причина така: "...имаме слабо и без доверие управление, и от другата страна, слаба и неопонираща опозиция. В такава среда най-добре се чувства организираната престъпност. Тя, както по Берово време, води войни помежду си и най-вече се стреми да покаже, да демонстрира, че политическите партии не са способни да оздравят институциите на страната, да ги направят силни. ... ако организираната престъпност не се чувства мишена, тя се разпасва, тя започва да разчиства сметките помежду си, започва да безчинства, поставя се над закона и демонстрира слабостта на институциите. ... Аз не знам дали са основателни твърденията, че организираната престъпност е помогнала на сегашното правителство да дойде на власт, но за всички е очевидна слабостта на правителството или неможенето да се справи, или неспособността да се справи и нежеланието да се справи с престъпността".
Друга важна причина е нарочното затваряне на очите на властта за мафиотската война. Възможно ли е да се противодейства на организираната престъпност, ако тя не се познава; ако МВР, следствието и прокуратурата не произвеждат, не систематизират и просто нямат информация срещу какво се борят? Въпросът подсказва своя отговор – неинформираните институции са безсилни. Това е втората причина за разбиране на безпомощността на властите.
Нека видим какво въобще знаят в МВР и прокуратурата за мафиотската война. Сайтът Mediapool.bg зададе въпроси за поръчковите убийства на двете институции. МВР се аргументира защо не отговаря на част от поставените въпроси. Основава се на определението за "убийство по поръчка", въведено в Наказателния кодекс в 2002 г. То е такова, което "е извършено от лице, действащо по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група". Така обоснован, отговорът на министерството е стъписващ. Цитирам го: "Видно от тази статистическа информация, събрани са достатъчно доказателства по смисъла на наказателния процес за привличането на три лица в качеството на обвиняем за извършени престъпления по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 115 от НК (убийство, извършено от лице, което действа по поръчение или изпълнение на решение на организирана престъпна група) – по едно през 2004 г., 2005 г. и 2017 г." .
Отговорът на прокуратурата, подписан от заместник на главния прокурор Мария Павлова, е следният: "Видно от формулираните в заявлението въпроси, искането Ви е насочено конкретно към случаите на убийства, които Министерството на вътрешните работи счита за "поръчкови". Поради липсата на легална или друга изрично възприета дефиниция за понятието "поръчково убийство", в официалната отчетност на ПРБ не са утвърдени съответни статистически показатели и не се събира информация относно делата за убийства, които МВР счита за "поръчкови" . Този отговор вече е шокиращ. От него става ясно, че за прокуратурата изобщо няма такива престъпления, че тя не свързва убийствата по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 115 от НК като такива, извършени от организирана престъпна група. С прости думи, за ПРБ "поръчкови убийства" няма.
"Авторът разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените "обръчи от фирми" и началото на руската хибридна агресия срещу България", посочват от издателството.
Mediapool публикува откъс от книгата. В него Костов говори за провала на българските институции да разкрият стотиците поръчкови убийства, извършени по време на прехода.
Незададени въпроси
Малцина са авторите, които са изследвали политиката на управляващите за противодействие на престъпността. Единици са тези сред тях, които са забелязали, че правителствата и парламентите са имали силно различаващи се политики срещу престъпността. В тези различни политики може да се намерят отговорите на може би най-важните въпроси: Защо в края на 2001 г. НСБОП отчита 110 организирани банди , а само две години по-късно – 356? На какво се дължи разрастването на организираната престъпност с повече от три пъти за толкова кратък срок? Защо разстрелите на известни лица от криминалния контингент и взривовете скочиха дотам, че премиерът Сакскобургготски съветваше хората да не ходят по заведения? Защо няма нито един осъден за тези 157 показни убийства между 2000 г. и 2005 г.?
Анализаторите не са изследвали изчерпателно причините, поради които повечето управляващи са били безсилни срещу организирана престъпност и са предпочитали да се борят с т.нар. битова престъпност. Не са видели очевидното изключение от това правило на СДС в 1991 – 1992 г. и на ОДС в 1997 – 2001 г.
Към управлението на ОДС може да се отправи критика защо не е разгромило силовите групировки. Обяснението е, защото имаха силна защита, на първо място, от БСП и ДПС, и на второ – от прокуратурата и следствието. Но към нас не може да се отправя критика, че сме пренебрегвали тази най-опасна форма на престъпност, че не сме си поставяли като приоритет борбата срещу нея. Ето каква разлика между политиката на ОДС и тази на НДСВ и ДПС очертах в едно интервю още в 2003 г.: "Разликата между това правителство и предишното се състои в следното. За предишното правителство организираната престъпност бе признат феномен и посочена като основен враг на държавата. Ние се борехме срещу нея, макар тя да не е цялата... Тя е малка част и нека да кажа защо я избрахме за основен противник и враг номер едно. Защото от нея зависят всички други форми на престъпност. Тя е нещо като главата на престъпността. И ние водехме борба против тази престъпност. Борба, която в момента не се води".
Към останалите управления следва да бъде отправени въпросите: защо не са противодействали на мутрите и силовите групировки, след това на организираната престъпност и от началото на века – на мафиотските формации? Защо не спряха войната помежду им? Защо бяха безсилни срещу извършителите и поръчителите?
Мрачната истина е, че вътрешните конфликти в средата на организираните престъпни групи избухнаха по време на управлението на НДСВ и ДПС и доведоха до многобройни убийства на техни водачи и членове. Тези саморазправи са наричани по различен начин – "поръчкови убийства", "показни убийства", "гангстерски войни". За мен най-точният термин е "мафиотска война", защото всички участници в нея имаха връзки и подкрепа в МВР, в следствието и в прокуратурата. Ако това не бе така, поне десетки от убийствата щяха да бъдат разкрити; извършителите и поръчителите им щяха да бъдат наказани.
Казаното дотук по темата е оценка за ниското качество на анализите върху организираната престъпност у нас. Авторите досега масово са недогледали ролята на противодействието на различните правителства. Проявяват слаба различителна способност по отношение на провежданите политики. Така са оставили необяснени въпросите: защо по време на управлението на БСП бе извършено най-знаковото убийство – това на бившия премиер Андрей Луканов; защо по време на управлението на ОДС имаше само четири убийства на български престъпни босове, едното от тях извън България ; и защо по времето на следващото управление – това на НДСВ и ДПС, показните убийства бяха над 155 (за това изчисление изваждам двете от четирите такива убийства, защото бяха извършени в 2001-ва, при отслабването на управлението на ОДС)? Това увеличение е близо 40 пъти и въпреки това не привлича вниманието на институциите, медиите и изследователите към водените различни политики, а те са основна причина за последвалите безчинства. Тези различни политики обясняват защо организираните престъпни групи са се увеличили повече от три пъти, а показните убийства – близо 40 пъти.
Политически и други причини
Основната политическа причина бе слабото управление. В цитираното по-горе интервю соча тази причина така: "...имаме слабо и без доверие управление, и от другата страна, слаба и неопонираща опозиция. В такава среда най-добре се чувства организираната престъпност. Тя, както по Берово време, води войни помежду си и най-вече се стреми да покаже, да демонстрира, че политическите партии не са способни да оздравят институциите на страната, да ги направят силни. ... ако организираната престъпност не се чувства мишена, тя се разпасва, тя започва да разчиства сметките помежду си, започва да безчинства, поставя се над закона и демонстрира слабостта на институциите. ... Аз не знам дали са основателни твърденията, че организираната престъпност е помогнала на сегашното правителство да дойде на власт, но за всички е очевидна слабостта на правителството или неможенето да се справи, или неспособността да се справи и нежеланието да се справи с престъпността".
Друга важна причина е нарочното затваряне на очите на властта за мафиотската война. Възможно ли е да се противодейства на организираната престъпност, ако тя не се познава; ако МВР, следствието и прокуратурата не произвеждат, не систематизират и просто нямат информация срещу какво се борят? Въпросът подсказва своя отговор – неинформираните институции са безсилни. Това е втората причина за разбиране на безпомощността на властите.
Нека видим какво въобще знаят в МВР и прокуратурата за мафиотската война. Сайтът Mediapool.bg зададе въпроси за поръчковите убийства на двете институции. МВР се аргументира защо не отговаря на част от поставените въпроси. Основава се на определението за "убийство по поръчка", въведено в Наказателния кодекс в 2002 г. То е такова, което "е извършено от лице, действащо по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група". Така обоснован, отговорът на министерството е стъписващ. Цитирам го: "Видно от тази статистическа информация, събрани са достатъчно доказателства по смисъла на наказателния процес за привличането на три лица в качеството на обвиняем за извършени престъпления по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 115 от НК (убийство, извършено от лице, което действа по поръчение или изпълнение на решение на организирана престъпна група) – по едно през 2004 г., 2005 г. и 2017 г." .
Отговорът на прокуратурата, подписан от заместник на главния прокурор Мария Павлова, е следният: "Видно от формулираните в заявлението въпроси, искането Ви е насочено конкретно към случаите на убийства, които Министерството на вътрешните работи счита за "поръчкови". Поради липсата на легална или друга изрично възприета дефиниция за понятието "поръчково убийство", в официалната отчетност на ПРБ не са утвърдени съответни статистически показатели и не се събира информация относно делата за убийства, които МВР счита за "поръчкови" . Този отговор вече е шокиращ. От него става ясно, че за прокуратурата изобщо няма такива престъпления, че тя не свързва убийствата по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 115 от НК като такива, извършени от организирана престъпна група. С прости думи, за ПРБ "поръчкови убийства" няма.
Още новини от Новини за лица:
За реклама: 0887 45 24 24 и juliana@mg24.bg
За контакти: 0700 450 24 и office@mg24.bg
©2020 Медия груп 24 ООД. zaplovdiv.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от zaplovdiv.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в zaplovdiv.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.