Признавам, че изборът на заглавие е умишлено провокативен, за да привлече вниманието към един, струва ми се, сериозен въпрос, скрит зад ироничния.

Въпросът е има ли разлика между предмодерния и модерния човек и, ако има, тя в полза на модерния ли е, дава ли му житейско предимство? Връзката със заглавието се подразбира, но, за всеки случай, ще я подчертая: ако Бойко и Слави представляват старите феодални нагласи, то наистина ли съществуват и модерни, с които да се продължи нататък, без да се обръщаме повече назад?

Отговорът изглежда лесен – модерността на запад от нас отдавна се е състояла, живее се в нея и нашето цивилизационно изоставане не бива повече да ни обърква, абсурдно е в XXI век, в Европейския съюз да се чудим за посоката –  модернизацията е закъсняла, но ще бъде въведена с бързи темпове, защото хората не издържат повече.

За съжаление обаче точно погледът към западния свят замъглява иначе привлекателната яснота. Не говорим ли и там за маскиран феодализъм, нима има съществена разлика в устройството на живота и човешките нагласи? Промените са уж фундаментални, но де факто козметични, господарите са си господари, а човекът отвътре си е все същият – същите страсти, същите мъки, същите радости. И защо ни е да сменяме опаковката? За да изглежда по-приемливо? Ама новата опаковка си има цена – само за да имитираме прогрес, ще си съсипем ценностите, ще си разбием традициите, а то прогрес няма. Много по-добре сме си в старите устои, защото те не са случайна приумица, а са такива, каквито не може да не бъдат.

Тези консервативни вопли се приписват на необразованата част от хората, но и сред по-образованите има тежки скептици. Те знаят, че критиката на модерната западна цивилизация не тръгва от Шкембе войвода, а от самата западна цивилизация, големите ѝ умове проблематизират нейния ход. И става сложно.

Да, има предимства, от които безспорно се ползваме – технологичният напредък, роден от онази култура, помага някои неща да стават удобно и бързо. Но и това има непоносима цена – младите станаха жертви на дигитализацията, не вдигат очи от устройствата. А и кой не е чел и гледал фантастика, която предсказва, че нищо добро не ни чака в бъдеще – не феодализъм, ами направо нов робовладелски строй, по-страшен от стария, защото средствата за поробване ще са съвършени. Натам води модернизацията, при положение че човекът не се променя.

(Следва полуироничен диалог, в духа на заглавието)

- Е, човекът се променя, става по-добър, по-загрижен за другите и за планетата.

- Така ли? Ама това не беше ли измислица на комунизма? Не се ли уверихме лично, че няма такова нещо?

- Не, не, не е измислица. Човекът се променя с истинска възпитателна програма и в крайна сметка неизбежно разбира, че само общественият договор, който дава на всички свобода и прави всички равни пред справедливия закон, може да му осигури хармоничен и достоен живот.

- Добре, къде го има това нещо? Някъде случило ли се е?

- Ами, има го в западните демокрации?

- Не, цялата им слава е от времената на империите и монархиите, ходим да им гледаме дворците, с нищо ново не могат да се похвалят. Американците и те ходят в Европа да гледат дворци. Имат хубави стоки заради капитализма, но той си е пак господарски, феодалите са се модернизирали само външно, но заради тоя маскарад сега пазарът ще им изяде главите – чудят се комунисти ли да станат или да си се връщат към затвореното натурално стопанство.

- Проблеми има навсякъде, но все пак правовата държава функционира и хората са защитени от корупционния произвол.

- Той нали Слави каза, че против корупцията се бори? Затова гласувахме за него. Бойко се умори и го сменяме със Слави.

- Въпросът е, че и двамата предлагат един и същ модел на управление. Понеже като цяло разчитат на предмодерните нагласи, такъв тип хора са, няма как резултатът при единия да е различен от другия. Трябва да се смени подходът. Трябва модернизация.

- Мислим, че се разбрахме – модернизацията я продавайте на безотговорните младежи, те могат да се вържат, защото временно им върши работа. Като малко пораснат, веднага разбират, че тая работа не е сериозна. Даже и непораснали ходят по селата и искат да са еко и био, ама екото и биото не е модерно, ами то така си беше, преди да се почнат социалните експерименти.

- Не може без модернизация, и без това вървим с векове назад, после ще се оплаквате, че модерният свят благоденства, а ние му слугуваме.

- Ето, видяхте ли, това е облагороденият от западната цивилизация човек – иска да му слугуваме. Срамота! Ако ще слугуваме, на себе си да слугуваме. И да видиш как можем да си го наредим. Ако оттатък бяха толкова цъфнали и вързали, нямаше да прииждат чужденци при нас, за да се отпуснат и да поживеят човешки. Уж сме по-зле от тях, а като дойдат, не искат да си тръгнат. Кой тогава живее по-свободно и по-хубаво? Ние.

- Тоест вие сте доволни и не искате нищо по-различно?

- Вижте, за доволни – не сме доволни, човек винаги има от какво да се оплаче, особено по нашия край. Но, честно, въобще не сме сигурни в това, което ни предлагате, и има защо. Извинявайте, ама като го бутате напред тоя обществен договор и тая модернизация, нали се сещате как Русо се прехласва пред благородния дивак, диваците, казва, са били най-щастливи.

- Сещаме се. Но той е нямал предвид дивашко поведение с колата на пътя или на масата в ресторант, говорил е за древните хора. А древни хора не можем пак да станем. Движението е само напред.

- А не може ли да си стоим, както сме?

- Казахте, че не сте доволни от "както сме“.

- Да, но не за да се лашкаме от утопии в антиутопии, а за да се помисли как да подобрим нашето си положение, да махнем лошото и да оставим само доброто, което си ни е традиционно и ние сме си го запазили.

- Знаете ли, че модернизация може да значи точно това?

- Не може. Ако е модернизация, не значи това.

- Думата ли ви плаши, можем да я сменим?

- Плаши ни, че човекът изчезва. Бойко, Слави – има ги, такива или онакива – нещо са направили, видели сме му и меда, и жилото. А вашата модернизация прави всичко невидимо и невидимото управлява, гледа си интереса, извърта го, както му е удобно, пък ние не можем копче да му кажем. Ако ще е феодализъм, поне да ни е пред очите, та да си го знаем и да сме си спокойни. Минахме през всякакви политически фантазии, стига лицемерие, не лъжете и децата.

- Как така човекът изчезва? Защо не вярвате в себе си? Вие сте човекът, вие сте важните.

- Абе… Питайте дигиталния сатрап Джеф Безос ние ли сме важните, питайте го колко печели от нас и как се държи с работниците си. Ама, като питате, вместо него ще ви отговори бот. Робот идва от роб (това сме ние) и бот (това е той). Включили са ни като в "Матрицата“ и ни точат силите. 

(Край на полуироничния диалог)

Та, въпреки шеговитата форма, въпросът е сериозен. Отдавна се знае, че е сериозен. Понякога ни се струва, че вече има еднозначен отговор. И на изборите – изненада. Или без изненада.

Стоян Радев, Портал Култура