Две снимки на Кирил Петков в Брюксел – с Йенс Столтенберг и Урсула фон дер Лайен – предизвикаха неочаквани – поне за мен коментари. Една част от хората не се занимаваха със съдържателната част на визитата в Брюксел. А как е облечен Кирил Петков.

Вратовръзката къса. Панталоните дълги. Сакото – възмалко и разкопчано. Ръцете – разперени, пише журналистът Георги Даскалов.

В известен смисъл измести даже въпроса колко моста имаме над Дунава.

"…че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!“.

В преносен смисъл, разбира се.

В някаква степен заядливостта е обусловена.

"Новите“ вдигнаха летвата. Заявката – няма да бъдем като Борисов, знаем английски, не сме учили в Симеоново, а в "Харвард“ и "Кингс колидж“.

Това като естетика.

Съдържателно, доколкото може така да се каже – нулева толерантност към корупцията, стига вече чадъри, преди да вземем решение – ще направим анализ.

Друго няма. Засега.

Кирил Петков може да отиде на Европейски съвет по бермуди – и от това образът му в България изобщо няма да пострада. Може даже лично той да стане симпатичен на световните агенции и да промотира – нали така се казва – страната си – коя страна България, Канада – една-две позиции по-нагоре в световния информационен поток.

Като онзи външен министър на Вануату ли, на някаква друга държава ли, проверих – Тувалу - който даде пресконференция – с безупречно вързана вратовръзка и потопен наполовина в океана, за да илюстрира как държавата му отива на кино заради климатичните промени.

България сега гледа с надежда на Кирил Петков – и на неговите съратници – и коалиционни партньори, за да затвори една страница от живота си, която не харесва много, даже изобщо – и се надява да отвори нова, по-добра.

Както стоят нещата – нищо не може да нащърби тази красива представа.

Но понеже съм го живял, няколко пъти.

Подхранването на надежди е древен бизнес, както и омразата, и обещанията – в нашия случай – на обещанията за възмездие.

Така се взима – или получава - власт.

После идва мъчнотията.

Но – да кажа – очаквам да скочат според летвата.

Която сами поставиха.

Или поне малко под нея, пак е добре.

Засега виждам, че предпочитат да се провират.

А времето си тече.

А, да - след зимата нищо от тази добронамереност няма да е останало.

И може би ще бъда от малцината, които ще кажат добра дума.