Господин Радев, моля Ви, освободете ме от себе си. Аз съм на шестдесет и пет години, вече съм с безсрочна лична карта. Което значи, че Държавата не ми гарантира вече пълен мандат живот. С Вас той със сигурност няма да е пълен. По-съм възрастен от Вас - не сте за тази работа. Немукаятлия сте. Объркали сте небетата. Освен небетата объркахте и коридорите. Когато някой не може да се справи с нещо не е лошо да сложи ръка на сърцето и да каже: "Не успях"... Още повече, че Вашите опити са на гърба на близо седем милиона българи. Съвсем объркахте коридорите и небетата. Оставете ме да си доживея живота. Аз поне има какво да оставя зад гърба си. Вие какво ще оставите, превръщайки се, както казваше баба ми "във фабрика за г..на..."... Разбирам да го правите в гората и да минирате с екскременти пътеките - може да се мине за наторяване с естествена тор. Но Вие, господине, го правите върху главите ни. Ами не е възпитано да ни с....рете върху тях. Аз искам, моят внук, като ме погали по главата да не бяга да си мие ръцете после. Много ли искам, господин Радев?

Христо Стоянов, писател