Възкръсването на Христос е станало в съкровена тишина. Никой не е разбрал – близките научават сутринта, но не искат да повярват – смятат, че тялото е открадното, докато не се появява самият той.

И в Бургас искали да чуят свят камбанен звън, а не отвратителни гърмежи от военна заря. Цяла седмица протестирали тихо и кротко, но сливенският митрополит Арсений се прави на Христос: "Не се страхувам от критики. И Христос беше критикуван! Веднага казаха, че Христос не е възкръснал, веднага сложиха стража на гроба Господен, за да не би да кажат, че Господ е възкръснал, а са откраднали неговото тяло. Още тогава се намериха такива, които да помрачат Възкресението. Това нас не ни плаши".

И Бургас е озарен от заря в нощта на възкресението. На Арсений не му пука за миряните.Той е смел наместник на Господ и ще гърми колкото си иска.

Да не се правим на толкова изненадани. Арсений е протежето на владиката Николай, който гърмя в Пловдив и на този Великден.

"Всички сме еднакво ценни в очите на Господ. Най-голямата заплаха за личността, духа, вярата на един човек, е опасността да стане циник, спасявайки се от гнева, че е вършил нещо абсолютно безполезно", беше казал преди време Тивериополският епископ Тихон по повод напъните на Николай.

Само че пловдивчани дори дума не обелват за великденското безобразие. Те са свикнали с тази гавра – бездната между духовния подвиг и демонстрацията на пошлост и бездуховност.

През 2016 година след заря – за първи път на Великден у нас, председателят на патриаршеската катедрала архимандрит Дионисий бе осъден от Синода за светотатство, заточен в манастир и публично порицан. Единственият му защитник тогава беше Николай. И след години Пловдив загърмя на всеки Великден. Вече и Бургас. Какво щял да каже сега синодът? Нищо.

Кажете вие нещо по въпроса, уважаеми пловдивчани. До владиката в нощта на възкръсението са кмет и други "видни“ граждани, които имат мнение по всички въпроси – те са будни, но заспали пред расото на Николай. Не си ли задават въпроса какво вижда Бог. Няма значение дали вярват в него. Изглежда по-важно е дали приема рушвети, има ли тарифа за опрощение за греховете, как подбира приятелите си. Доверява ли се на посредниците, които без срам говорят от негово име.

И тези хора, онемели пред гаврата, място в Рая ли си търсят.Възможно е да питат и каква е цената на вярата. Вярно е, че преходът е омачкал и Бог – превърнал го е в компромисна фигура, вероятно приема индулгенции.

Когато казваме, че са хванали Господ за шлифера, изглежда имаме предвид, че подобни типове са го хванали. Но Онзи от горе гледа и се предполага, че всичко е видял. Как така позволява тази оргия да се разиграва пред очите Му? Как така лежерно е простил на тези, които се гавреха с делото му, а сега са първите му апологети?

Неприлично е да питаме дали владиката и групата около него вярват в Бог. Вярват,разбира се. Дори може да чуем след време, че заря е имало в двата края на Йерусалим, когато се е разчуло за възкресението. Била е сутрешна.

В такива отвратителни ситуации с вярата, възможно е повече да ни харесат номерата на Дявола.Той е по-честен, по-открит и винаги знаеш какво иска от теб. Затова не се учудвайте, че комунистите и техните ченгета толкова силно повярваха в Бог.