Кирил Петков ни говори от сутрин до вечер, че се бори Борислав Сарафов да не бъде главен прокурор в следващите седем години. Денонощно тази мисъл е в главата му, Види ли  микрофон или камера, веднага  изстрелва името на  и.ф. главен прокурор и дежурната добавка Пеевски. Срещнете ли Петков няма смисъл да го питате за друго, освен за Сарафов и Пеевски. Другото не му е ясно, а и не знае къде да го търси.

Петков крачи по коридорите в Народното събрание, държи лист хартия и се фука, че сам се отказал от имунитета си. Камерата следи и лицето му, което не трепва пред "мръсната машина“. Няма и да трепне, зарича се Петков. Читалищната сценка трябва да ни внуши, че имаме работа с обигран майстор на интригата.

Ако прочетеш показанията на замесените в ареста на Борисов, разбираш,че Киро е потънал до гушата. Но той гордо размахва листа с имунитета си, за да повярваме, че това е героят на нашето време. Фасонът му не е смачкан, напротив – нагъл е.

"Де е Киро на кирия“. Това не е въпрос - няма никаква полза, изгода, няма печалба от това, което правиш. Но Киро не знае.

Докато се захласваме по "смелостта“ на Петков сам да се откаже от имунитета си, Сарафов е на гости във ФБР. И не за първи път, има и награди от американските си партньори.

Сарафов иска имунитета на Петков и на другия ден заминава за САЩ. И да си инфантилен политик като Киро, не е трудно да разбереш че между едното и другото може да има някаква връзка.  Даже Борисов се запита защо сега. Просто му е дошло времето.

Любопитно е да разберем как точно Кирил Петков ще спира избора на Сарафов. Драматургията с листа  по коридорите на Народното събрание  не върши никаква работа. По-логично е да видим санитарен кордон около политик, чийто действия съдът е признал за незаконни.

Ако все пак прокуратурата иска да ни залъже с пореден фойерверк без никакви последствия, хубаво е Сарафов да не стъпва повече във ФБР.