На Румен Радев много му се иска да не го беше сполетявало фиаското с измъченото манифестиране на руска пропаганда пред президента на Украйна Володимир Зеленски. Още повече, че това стана пред очите на цяла България и на света, пише Илиана Славова за Фактор.

На сайта на президентството няма и дума за това, че двамата са водили разговор. Публикувани са извадки от

словесната констипация на Радев и нито ред от Зеленски

Нито запетайка. Сякаш е имало монолог на т. нар. български президент, а гостът е загубил дар слово. Всъщност видяхме, че беше обратното – тотално превъзходство на Зеленски в аргументи и красноречие. Но на сайта няма и видео. Радев може да редактира своята виртуална кутийка според прищевките на егото си, но прекрасно знае, че не може да направи същото с реалността. 

И това не му дава покой. И е бесен на правителството, което покани украинския президент. На четвъртия ден от визитата на Зеленски държавният ни глава прибегна до публично назидаване на кабинета пред медиите. Като не може да заличи станалото, поне да намери виновник и да го накаже. Как така министрите са си позволили подобна покана без неговото съгласие? Правителството да спазва "елементарните правила на протокола" и "в бъдеще такива мероприятия да бъдат съгласувани" с височайшата му особа. 

Той никога не отказвал да приеме президент по негово настояване. Но Зеленски не дойде у нас по свое настояване. Нима Радев щеше да приеме идеята на правителството за тази визита – човекът, който смята Крим за руски, отказва военна помощ за Украйна и говори в един глас с Кремъл? Едва ли. А може би в неговия сюжет украинският президент трябваше да настоява, да моли да бъде приет? Защо да го прави? За велики демокрации като САЩ, Великобритания, Германия, Франция беше чест да посрещнат Володимир Зеленски – с овации. Парламентаристите в Конгреса на САЩ му станаха толкова пъти на крака, че се отказахме да ги броим. Лидерите на демократичния свят му оказват почести, но 

за Румен Радев визитата му е проблем

Обяснява, че най-лесно би било да откаже срещата "в тази ситуация“, но нямало да е "добър сигнал за България, особено за 300 000 българи в Украйна". Но ако реално се интересуваше от тези българи, много от които воюват в редовете на украинската армия, за да защитят страната си, щеше да попита Зеленски с какво България може да помогне за подобряване на положението им вместо да повтаря пропагандните клишета на агресора. В окупираните райони също има българи – ако съдбата им го вълнуваше, можеше да призове Путин да изтегли руските войски, за да могат те да живеят мирно. Радев обаче не прави нищо подобно. 

Очевидно е воден не от грижа за българите в Украйна, а от съзнанието, че ако бе отказал срещата, това би го превърнало в 

парий на международното поле

И вероятно не си е представял, че демагогията му ще катастрофира чак толкова тежко при сблъсъка с аргументите на  Зеленски. 

Всъщност проблемът на Радев с тази визита изобщо не е от протоколно, а от същностно естество. Ако не беше против по същество, протоколът на вътрешно ниво нямаше да бъде драма на фона на историческите мащаби на събитието. Реалната причина за неговата изнервеност е превъзходството на Зеленски като лидер и личност – той спечели възхищението на света, докато Радев изначално прие унизителната роля на кремълски клакьор. И знае, че му остава единствено да мимикрира, защото не може да се бори срещу аргументите на истината, нито да отговори на въпросите на украинския лидер. 

Още отеква като шамар въпросът на Зеленски: "Какво ще направите, ако се окажете на мое място, ще  кажете: Путин, вземай български територии?“ 

Отеква оглушително в социалните мрежи, където хората настояват да знаят, ако Русия ни нападне, кои български земи би отстъпил Радев, за да има мир – съгласно "рецептата“, която препоръча на украинския президент.   

Отеква и в чуждите медии, за които позорът на държавния ни глава не остана тайна – още една причина за гневната му реакция.  В международен план положителни отзиви имаше само в Русия, където думите му пред Зеленски бяха широко отразени. Там украинският президент беше обруган, а героичният ореол беше приписан на Радев.  Адмирира го единствено държавата, която обяви България за "неприятелска страна“ – още един удар по имиджа му на президент.   

Унижението, което Румен Радев сам си причини, няма как да бъде  заличено, нито забравено. Но можеше поне да не ескалира. Точката можеше да бъде поставена в мига, в който Зеленски си тръгна от президентството. Но не, президентът реши да тушира впечатлението чрез назидаване на правителството. При това заради действие, с което България беше реабилитирана пред света. Така Радев само разшири мащабите на собствения си позор.