Оказа се, че партията без мен не може. Пак ме натикали в листата за депутати, а и без да ме питат. Не ми казаха и на кое място съм, нямало значение. И аз така им отговорих – майната му на мястото, майната ви и на вас. Имал съм шанс с преференции. С голям зор до десет мога да ги докарам. Партийният шеф обаче ме тупа по гърба и вика недей да скромничиш.

Идеално време за риболов, а те искат да ме изтъпанят като чучело на Главната и по цял ден да говоря глупости на хора, които не искат нито да ме видят, нито да ме чуят. Гледам ги – минават едни такива, подсмихват се ехидно към нас– тия пък за какви се мислят. На акъла си викам същото – вие пък за какви се имате, вземете си брошурката и да ви няма. И така цял ден.

По-наивните хорица се спират и ме питат дали ще работя за благото на обществото. Разбира се, но първо ще поработя за себе си, тъй като ми е писнало от идиоти като вас.

За пореден път стоя изправен пред едни хора, които не знаят какво искат, а и аз не знам какво да им кажа. Сгърчил съм се под слънцето, бутам в ръцете им разни тъпи дипляни и взаимно се псуваме на ум. Господи, няма ли край това изтезание!

Колега от съседна изборна барака се е качил на един стол и реве с цяло гърло, че партията му е тръгнала на победен поход. Хората отсреща ближат сладолед, пият бира и се чудят няма ли кой да го прибере.

Не знам какво да правя – на маса ли да се кача и аз, гол до кръста ли да се разхвърлям, в народна носия ли да се пременя – патриот е, душа дава, на вампир ли са направя, или да съм си глупак, какъвто ме знаят.

Чувам глас: Оооо, комшу, как е?  Как да е, отговарям, грамофон свири, майка плаче. Аааа, трябва да бием, да бием, надъхва ме той. Очевидно е, че съм станал за посмешище и в квартала.

След няколко дни в бараката положението е неудържимо. Не мога да спя, преследват ме кошмари - недоволни граждани ме бият с брошури по главата, на сутринта чаршафите усукани, студена пот ме облива.

Абе, вашата мама, си викам. Отивам при колегата с победния поход и му казвам, че са необходими кардинални мерки в тази държава, населена предимно с идиоти. Той се съгласява и заедно скачаме в близкия фонтан. Хората наоколо си помислили, че се давим и скочиха да ни спасяват. Вечерта ни даваха по всички телевизии. Зрителите недоумяваха защо по никое време дядо Николай е хвърлял кръста.

Кампанията се отпуши. Доверието на хората към мен рязко дръпна нагоре. Някои ми намигаха съучастнически и клатеха глави към фонтана. Само че аз останах твърд в презрението си към тях. Те разбраха посланието ми и негласно се споразумяхме – няма да гласуват за мен, тъй като съм поредният им натресен тъпунгер. Аз пък и пръста няма да си мръдна за тях, тъй като са поредните ми натресени тъпи избиратели.

Олекна ми.