Мисля, че авторитетът на Кирил Петков окончателно и безвъзвратно рухна.

Всяко управление започва с определен кредит на доверие като победител в изборите. С течение на времето той или намалява, или се запазва и много рядко се увеличава. И така до неговото изчерпване, пише журналистът Евгени Петров.

В последните седмици с невъзможността да се овладеят, или поне да се смекчат някои кризи и с увеличаването на конфликтите в тази очевидно невъзможна четворна коалиция, Петков и политическият му съдружник Асен Василев изглеждаха все по-безпомощни, а опитите за кризисен ПР просто влошаваха нещата.

Сега вече критиките са отвсякъде - и от партньори, и от опозиция, и от анализатори, от различни медии, а същите коментатори, политици и обикновени граждани го разнасят из социалните врежи като куцо пиле домат. Примерът с коментара на Николай Василев, че държавата свърши парите е обобщаващ за горното.

Има си граници, след които загубата на политически авторитет масово в обществен план става необратима и невъзстановима. И всичко това само след 100 дни, в които няколко нафукани и самонадеяни бизнесменчета решиха, че държавата може да се управлява като старт ъп с много висока норма на печалба за кратко време.

Много скоро дойде времето за оставки. Колко е трагично положението се разбира от факта, че дори най-здравата спойка - "Всички срещу ГЕРБ", се оказа по-слаба от този управленски саморазпад. Ако след тях ще има нови избори - така да бъде. Както казват руснаците - по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Най-смешното е, че ГЕРБ нямат нищо общо с този гръмовен провал.

П.П. И моля ви, престанете с този въпрос: "Откъде ги намериха тия бе...?" Ами те бяха на показ през цялото време - бяха министри, правиха кампания в цялата страна, участваха в диспути. Но както е известно денят за размисъл за българина е в деня не преди, а след изборите.