След края на преговорите за правителство Тошко Йорданов от ИТН тържествено  обяви, че не е важно какво са поискали хората на Ахмед Доган, а важно е,че нищо не са получили.

Направо ни идва да извикаме: Браво, машалла, ребята! И да аплодираме тази нечувана смелост от ГЕРБ,БСП и ИТН.

Тошко е наясно, че говори глупости.  Обещани са областни управители, места в агенциите и други дреболии – засега. Как си представяте Доган да подкрепя правителство, но да стои настрана, да подсмърча и да се моли на Тошко за някой по-дебел пост.

След няколко месеца може да се окаже, че не Доган, а ГЕРБ,БСП и ИТН нищо не са получили. Когато Доган е отзад, няма нищо сигурно и нищо не е безопасно.

Тошко Йорданов вероятно е имал предвид, че Ахмед вече не е толкова важен в българската политика, колкото беше, когато чакахме да  чуем какво ще каже на новогодишните партийни сбирки. Всяка негова дума се анализираше от политолозите, търсеха се намеци и директни внушения. Това беше любима играчка – за Доган и търсачите на пророчество.

Според близки до преговорите за правителство, Доган се опитал да извива ръце и искал повече власт. Накрая се съгласил да бъде само подпирачка на властта. Но и от тази позиция може да отправя послания към онези около 10 000 ченгета от "закритата" Държавна сигурност, негови колеги, които все още са на държавна служба.

За Доган и колегите му от ДС преходът не е свършил. Нищо не е свършило. Краят на прехода е кошмарът на ченгетата. За тях то е хляб и слънце. А Доган, и като подпирачка, просто им казва: "Жив съм, мога още да ви будалкам с  каламбури за "морфичния резонанс“ и международното положение, не ме отписвайте, ваш съм“.

Това е положението, господин Тошко Йорданов, след тази ваша победа над Доган – нищо не бил получил.  Може да се окаже, че е получил достатъчно.