- Г-н Спас Гърневски, вие сте може би най-яркият антикомунист в парламента и емоционалните ви изказвания често ви носят проблеми. Има ли нужда от антикомунизъм все още?

- Много ви благодаря за възможността да гостувам във вашата медия. След всичко което се случи на България, в криминалния преход от комунизъм към демокрация считам, че темата за антикомунизма излиза на дневен ред по-актуална, отколкото в самото му начало. Тогава бяхме абсолютни наивници. Мислихме си, че като препълвахме площадите на няколко големи града и пригласяхме възторжено рефрена "Комунизмът си отива“, той ни е отървал от себе си.

Оказа се, че съвсем не е така. В онези първи години на заблудата, че демокрацията е победила, макар и с 1%, но завинаги, пребоядисаната комунистическа мафия в социалистическа всъщност е стартирала процеса по разграбването на България. Процес, в който комунистическата номенклатура и репресивният и апарат в лицето на Държавна сигурност ще приключат с 45 годишния си антинароден експеримент и ще се превърнат в строители на съвременния капитализъм. Тази мисия я стартират с незапомнен в историята на страната мародерски грабеж. Две години преди дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. изнасят паричните ресурси на държавата в новосъздадени външнотърговски дружества. След промените те са приватизирани и по голямата част от националния капитал е присвоен от новите капиталисти. Как става това ли?

Попитайте днешната лидерка на БСП Корнелия Нинова, тя като приватизатор на едно от най богатите дружества "Техноимпекс“ ще ви обясни технологията на грабежа. По време на правителството на Любен Беров /1992- 1994-та/ бе създадена организираната комунистическа престъпност /мафията/, а в управлението на БСП 1995-1996г. бе фалирана банковата система на страната чрез необезпечени кредити, които направиха кредитни милионери асовете на комунистическата номенклатура и гаулайтерите от Държавна сигурност. По този начин бяха присвоени и спестяванията на българския народ. При последвалата приватизация естествено новите чорбаджии капиталисти станаха старите проруски комунисти…

Ще цитирам публичните медийни изявления на две комунистически величия, които потвърждават думите ми. Преди известно време, покойният вече бивш секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов в интервю заяви: " След 10 ноември 1989г., Петър Младенов, Андрей Луканов и Георги Атанасов ориентираха България към капитализма. Построиха негово подобие от най уродлив тип, което прогони над 2 милиона млади българи.“ Днешният депутат от БСП Иво Христов /оня с изследванията си за дебилния статус на народа ни/ пък в национална медия заяви: "След 10 ноември комунистическата номенклатура и службите разграбиха всичко, което бе построено през социализма с кръв и пот от българския народ.“

С едно изречение - след като в България е налице комунизъм мутирал във варварско брутален капитализъм, тръгнал с пладнешки преврати да приватизира и конституционната власт в страната, ще има и недвусмислен антикомунистически отговор. Не е вярно както плаче Нинова, че демокрацията им е отнела всичко. Напротив, те ни отнеха много от нея. Липсва им само властта, която повече от 10 години не им дава народа, и както върви няма да им даде и в следващите 10. Aко въобще ги има след тези избори, в които ще ядат бой, като за световно…

- Трябва ли да има лустрация? Ще направите ли стъпки в тази насока, ако бъдете избран за депутат?

- След поредния акт на национално предателство, свързан с шпионския скандал, извършен от проруски марионетки, след опита за преврат срещу конституционното българско правителство миналото лято, събития в които дейно участие взеха стари комунистически кадри и московски подлоги, този въпрос излиза със страшна сила на дневен ред. Другите източни народи от съветския лагер, още в началото на свободата си от "Сибирската мечка“, извършиха незабавна лустрация и положиха основите на западната демокрация.

В България вече 30 години танцуваме посткомунистическо танго, само че в такт, една напред - 2 назад. Тридесет години внедрени от самото начало в демократични партии, обществени организации и държавни институции, ченгата, доносници и национални предатели тровят и минират европейския път на България. Нека ви припомня че Волен Сидеров - първият главен редактор на органа на СДС в-к "Демокрация“, отявлен "демократ и европеец“ тогава, тази година, в предаването "Панорама“ на 12 март заяви пред цяла България: крайно време е България да напусне НАТО и Европейски съюз и да се присъедини към Евразия… Вие как мислите, не е ли дошло най после време за лустрация ?

- Искахте да махнете паметника на Альоша в Пловдив. На това мнение ли сте все още? А какво мислите за паметника на Съветската армия в София?

- Разбира се, че съм на същото мнение и то още по убедено. След пряката намеса на Империята на злото - Русия в съдбата на крехката ни демокрация, точно както намесите й в делата на Отечеството ни след освобождението от турско робство, показва, че руските интереси към България са вечни и последователни. И при Стамболов, и днес руснаците се държат като изоставена блудница, която не може да се примири със свободата на до вчерашния си роб. Половин век комунистите ни втълпяваха, че "неблагодарникът“ Стефан Стамболов мразел освободителката Русия. Аз мисля че е обратното - Русия мрази Стамболов, защото се е опълчил на нейните домогвания и вместо на изток е ориентирал България към Европейската цивилизация… Не се ли случва днес абсолютно същото?

През пролетта на 1996г. руския президент Борис Елцин обяви, че ще възражда Съветския съюз и в него ще осигури достойно място и на България. Правителството начело с Жан Виденов не реагира на тази провокация. Не реагира и Народното събрание. Тогава, като кмет на Пловдив, свиках общо градско събрание. Запознах пловдивчани с руските апетити. Обявих, че в знак на протест на руската мерзост ще предложа на Общинския съвет да бъде демонтиран от хълма паметника на съветския окупатор Альоша. Препълнената зала избухна в овации. След една седмица Общинския съвет с мнозинство гласува предложението.

За съжаление един продажен съдия, уличен по-късно в корупционни практики, отмени това решение. Мотивът му бе че на първата си среща Жельо Желев и Елцин подписали споразумение за взаимно опазване на българо–руските паметници. Всички знаем, че Альоша не е руски, а съветски паметник и то на окупатор на родината ни. Следващата година взех скромен реванш. Площадът пред общината бе прекръстен от "Гурко“ на "Стефан Стамболов" и бе издигнат негов паметник. Вече 23 години тук, в центъра на Пловдив, отбелязваме годишнината от рождението на този велик държавник. Двадесет и три години комунистически крак не е стъпвал на тези чествания. Изводите оставям на Вас.

Днес мисля, че не само "Альоша“, не и паметника на "Съветската армия“ в София, но и всички техни аналози трябва да намерят успокоение в някой приют на болшевишката ни история… Не може на хълма над гордия ни град да виси с шмайзер в ръка поробителят, а статуята на Васил Левски да е свряна долу в шубраците му. На българския връх може да бъде само Левски и никой друг. А може би наистина се оказват пророчески приживе думите на Апостола: Който ни освободи, той ще ни пороби…

-Вие бяхте първия син кмет на Пловдив. Какви са проблемите на града? Какво трябва да бъде направено?

-Със своята близо 80-вековна история Пловдив е наистина космополитен град. Наред със София, Варна, Бургас е съвременен притегателен център. Класиран е в Топ 6 на градовете от страните от Източна Европа присъединили се към Европейския съюз. Икономическа столица на България. Европейска столица на културата. Всеки ден десетки млади семейства се заселват в града ни, където намират достойна работа, уютна градска среда и интелигентни развлечения. Какво трябва да се направи ли? Мисля че още повече от същото…

-Бяхте член на СДС и на ДСБ. Мислите ли, че е възможно да има коалиция след изборите на ГЕРБ с Демократична България?

- Да, гордея се, че съм бил член на старата десница. Бил съм три мандата председател на СДС и три мандата председател на ДСБ. Всъщност това са двете ръце на първата десница. Бил съм кмет на Пловдив от СДС, а общински съветник от ДСБ. Две години след много труд и компромиси в Пловдив, първи в страната, двете сини половинки се обединихме в "Синя коалиция“. Бях първият неин представител избран в Общинския съвет през 2011г.

През 2012-та обаче, недалновидни национални лидери и от двете страни екзекутираха Синьото обединение жадувано от толкова много хора в страната. Напуснах веднага, както всички постове, така и ДСБ. През 2015-та ГЕРБ ме поканиха в гражданската си квота за местния парламент. Станах общински съветник с преференции. През 2017-а, пак като гражданска квота, бях включен в листата на ГЕРБ за народни представители.

Бях избран отново с преференции. Така станах неразделна част от новата десница. За предстоящите избори отново съм включен в листата на ГЕРБ, отново от гражданската квота. Този път съм особено щастлив, че на плакатите ни пише "Коалиция ГЕРБ – СДС". Ще бъда още по-щастлив, ако след изборите в парламента се формира мнозинство от истински демократи в името и просперитета на нова европейска България. Такава каквато я мечтаеше Стефан Стамболов и в каквато все повече се превръща в последните години. Би било прекрасно ако и други парламентарни партии изповядат същите ценности.