Това са дни от една страна на толеранс, от друга страна на очертана посока на това управление. На трето място това е времето, в което може да се видят и чуят най-важните проблеми на хората, казва Дани Каназирева като областен управител. И продължава: "За един областен управител връзката с хората, от най-малката община до областния град, е от особено значение. 100 дни са кратък срок, но достатъчен за да се даде посока на едно управление. През последното тримесечие показах, че може да се работи с прозрачност и публичност, нещо, което винаги съм обещавала, че може да се работи на бързи обороти –без това да пречи на резултата, че може да се работи с възлагане и търсене на отговорност. Прозрачност и публичност ще търся и занапред в работата ми с институциите, ще бъда открита за хората, а за проблемите на областта ще търсим заедно решение“.

Това са от онези фрази, които могат да се търкалят цял мандат, да ги подритваш из коридорите без да навредят на никого, но могат да се използват за придаване на значимост. А може би така трябва да започва един отчет за първите 100 дни.

Дани Каназирева е влюбена в подобни фрази, а и харесва да е значима. Сега се радва на своята значимост. По-нататък в отчета се изброяват свършеното от нея за 100 дни.Дори се намеква, че и затварянето на кариерите над Белащица не е могло да се случи без нейната намеса. Още една брошка на ревера на госпожа Каназирева, ако това е толкова важно за нея.

Измина време от онази знаменита октомврийска вечер на 2019 година, когато  Дани Каназирева се виждаше участник на балотажа за кмет на Пловдив.И вече никой не пита какво се случи  тогава. За кого игра Каназирева и нейният "Съюз за Пловдив? Как  извратената игра с екзитпола повлия на изборите?  И добре ли беше оценена нейната политическа значимост?

Постът на областен управител дава известни отговори и правото на госпожа Каназирева да игнорира въпроси за онази октомврийска вечер. Но е длъжна да държи на думата си. Тя обичаше да повтаря, че общински и държавни институции в града са се превърнали в партийни хранилки.След 100 дни управление в областната администрация работят  Йордан Кюмюрджиев, Гергана Стоянова, Николай Киров, Маргарита Бойчева, Веселин Козарев – все хора, свързани със "Съюз за Пловдив“.

Излиза, че областната администрация се е превърнала в партийна хранилка. За 100 дни е извършена партийна окупация на една държавна институция.

Здравко Димитров не е толкова самоуверен, а и не му е по силите фразеологията на Каназирева. Изглежда  смачкан от кметското бреме и достатъчно изнервен, след като сам се озова в кокошарника – недовършената зоологическа градина. По-добре там да гледаме кокошки и да продаваме яйцата, резюлира първите сто дни от управлението си новият кмет. Това е демонстрация на класа – прекалено ниска за кмет на Пловдив. Зтова и взеха да му искат оставката.

В отчета си за 100-те дни Здравко Димитров изрече три лъжи в едно изречение –  зоопаркът харчел по 50 000 лева месечно, имало назначен пиар, там работили 26 души.Дайте му на такъв кмет един кокошарник.

Преди изборите ме попита какво имам против него. Нищо особено, отговорих, имам принципи, на които държа. Любопитен съм защо преди четири години игра срещу Иван Тотев. Зико обикновено отговаря: Да помогна на Иван. Глупав отоговор.  Иван му помогна с оттеглянето си през 2019 година.

И случката преди четири години има отношение и към първите сто дни.Един нов кмет е нормално да каже, че в първата година от мандата си ще довършва проектите на предишния.А какво направи Димитров? Срамува се от направеното в Пловдив за осем години ли? И заложи на кьорфишеци – спиране на поръчки, преработване на проекти. Нямаше време да отмени  Европейска столица на културата.

Сто дни Здравко Димитров непрекъснато ни внушаваше, че е слаб и безличен кмет. Все повече му вярваме.