Аз също получавам поздравления на този ден, както и колегите ми. Изпитвам сериозни съмнения, но ги приемам, тъй като така е тръгнало.

Да пришиеш журналистите към будителите е доста дръзко начинание. Ако си смел, отговорен и не ти пука, може и да се почувстваш измамно поласкан. Ако си от отбора на шушумигите, пак приемаш поздравленията, но се надяваш някой ден и теб да събудят.

Потресаваща беше една "будителска“ случка преди години с колеги от варненски вестници и сайтове.Те решиха да се откажат от журналистиката и то публично. Измислиха едно аутодафе под натиска на местна групировка. Такова масово чудо не се беше случвало, макар че около нас всеки ден има безброй примери на журналистически аутодафета. Те са особено зрелищни, защото журналистите се опитват да изглеждат достойно, но със свалени гащи.

И колегите пуснаха декларация, че повече няма да да обръщат внимание на гражданите, които протестират срещу групировката и непрозрачните действия на местния Общински съвет. Писнало им от тяхната вечна борба и неудовлетвореност. Досаждали им и затова по-добре е да се направят, че такива хора, които се оплакват, не съществуват, няма ги, толкова са малки, че не бива да ги забелязват.

Колко лесно било! Винаги на страната на победителите и се правиш на будител.

В случая работа върши една универсална декларация – за всички градове и местни журналистически гилдии. Например: "Уважаеми съграждани! Тъй като медиите са под контрол, избягвайте да се оплаквате, без да мислите. Не приемаме обвинения, които не ни харесват. Оплачете се на арменския поп! Не ни досаждайте, малки сте, за вас е затворено!"

Подобна декларация е отколешна мечта и в Пловдив. Мислят си го кметове, заместник-кметове, партийни секретари, бизнесмени, разни структури и фауната около тях. Те очакват да се съберем и да излезем с едно общо становище, че са недосегаеми и всеки опит да бъдат критикувани е заплаха за националната сигурност. Освен това, оплакванията на гражданите също са неуместни и банални. Ако можем да ги подминем или по-кардинално да решим проблема - ­ кракът им не бива да стъпва по редакциите.

Слабата власт сънува подобни декларации. Но същата власт ще ви поздрави за празника – нали сте будител. Ще ви се усмихне мазно, ще ви пожелае все така да я будете, но колкото тя ви позволи.

Когато говорите за четвъртата власт, запитайте се  –  а това отсреща каква власт е? Изобщо власт ли е? Ако е власт, за какво се бори и дали води някаква борба? И ако е власт, как трябва да се държи с нея четвъртата власт. Първото, което ще ви хрумне, е шут в задника и търкаляйки се по стълбите, едната власт е на улицата. Още по-добре, ако се озове близо до боклукчийската кофа. Коя власт обаче?

Това е най-сериозният будителски въпрос.

Имате право да се усмихнете невярващо, ако ви поздравят с Деня на будителите, а сте журналист. Проявете снизхождение към поздравите, ако идват от властта. Тя харесва заспалите будители.