Тази неделя, 30 юни, предстои избор на нов български патриарх - един измежду трима, избрани от Св. Синод на 20 юни, достоизбираеми митрополити. 

Въпреки, категоричните разпоредби на църковния Устав и уточненията на вещи в църковните дела специалисти  като проф. Иван Димитров, проф. Дилян Николчев, ставрофорен иконом д-р Михаил Михайлов и др., че за избора на всеки един достоизбираем митрополит от т. нар. тройка достойни за патриарх, са необходими гласовете на миниум две трети от членовете на Св. Синод или 10 гласа на 10 митрополити от общо 14  членове. Но въпреки това Синодът посочи тримата достоизбираеми, както му е изгодно, прегазвайки правилата, пише Димитър Иванов за Фактор.

Така след 42 тура на гласуване и след проверка на подадените бюлетини се установи, че с гласовете на 2/3 (9) от архиереите, членове на Св. Синод, са избрани: Врачанският митрополит Григорий - 11 гласа, Видинският митрополит Даниил - 9 гласа и Ловчанският митрополит Гавриил - 9 гласа“. Тоест само един от тях отговаря безусловно на изискванията. Но въпреки това тройката от достоизбираеми е факт, а това на всичко отгоре се оказва, че не е прецедент.

Да си припомним, кои и с колко гласа бяха достоизбираемите през 2013 година, след кончината на патриарх Максим, както и как покойният Неофит бе провъзгласен за патриарх.

Ето извадката от текста за  достоизбираеми за български патриарх митрополити: “…съгласно чл. 45 от Устава на БПЦ-БП, съобразявайки се с изискванията на чл. 40 от същия Устав, към избор, с тайно гласоподаване, за трима епархийски митрополити, като достойни кандидати да заемат патриаршеския престол. След проверка на подадените бюлетини се установи, че с гласовете на 2/3 (9) от архиереите-членове на Св. Синод, са избрани: 1. Старозагорски митрополит Галактион - 10 гласа; 2. Русенски митрополит Неофит - 9 гласа; 3. Ловчански митрополит Гавриил - 9 гласа“.

Какво казва Уставът на БПЦ-БЦ: Чл. 45. (1) Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, избира трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40... (4) За произведения избор се вписва изложение в кондиката на Светия Синод. 

Членовете на Св. Синод са 14. Две трети от 14 е  точно 9.3333“. 

Какво точно обаче се крие зад това сакрално число 

Яснота дава Решение № 213 на ВКС, от 13.07.2010 г. по т. дело № 561/2008 г. при определяне на кворум или гласове, достатъчни за вземане на решение, броят на необходимите участници в управителни органи следва да се закръгля към по-голяма величина, а не до най-близкото цяло число. Това съответства и на становището, застъпено с Решение № 717 от 10.08.2006 г. по т. д. № 239/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Закръглянето на десетичната дроб по правилата на закръгляване на естествените числа е относимо към математически величини и количествени и качествени стойности на органични и неорганични вещества и съединения, но не и когато чрез нея е изразен наличният състав на орган на юридическо лице, който, за да образува и изявява волята му и валидно да го обвързва, следва да бъде формирана от предписания от закона минимален брой негови членове“. 

Юристи са категорични, че това тълкуване и прилагането му е  валидно за целия правен мир по света. Но нашите "непогрешими“ синодални старци закръглят към по-малкото цяло число и го обявяват като окончателен резултат. В случая те добре си знаят защо се доближават към органичните и неорганични вещества и съединения (с какво ли са съединени), а не към състав на орган на юридическо лице и не спазват собствения си устав, закона и Конституцията на страната. 

Интересен факт е, че това Решение на ВКС не е тайно -  цитирано е от църковния сайт Двери.бг в публикация от 20 февруари 2013 г., но и отделно в особено мнение към Св. Синод. Въпреки, че Решенията на ВКС имат силата на закон и са определящи,  това явно не важи за Св. Синод, защото 11 год. не отразява и  не коментира по никакъв начин опасния казус.  Излиза, че 11 години покойният Неофит незаконно е изпълнявал ролята на български патриарх и реално е бил нелегитимно избран. Познавачи на църковните потайности припомнят пред Faktor.bg, че именно заради това закононарушение

трима владици през 2013 година отказват и не се подписват под протокола за избор на Неофит,

тоест – не го признават, позовавайки се именно на Решение № 213 на ВКС. Това са Кирил Варненски, който по това време беше наместник председател на Св. Синод, Натанаил Неврокопски и Амвросий Слистренски. По ирония на съдбата Натанаил е духовен старец на сегашните двама достоизбираеми кандидати – Видински Даниил и Врачански Григорий, а неговата позиция би следвало да има особено значение за тях.

Има и още няколко любопитни факта, които съвсем не са теория на църковната конспирация. Малко след избора на Неофит, Кирил Варненски, за който  е имало опасения, че обмисля да оспори съдебно легитимността на новия патриарх, ненадейно се спомина.  Видимо здрав и в добро физическо състояние, славещ се като добър плувец, дядото бе намерен една сутрин удавен в спокойните води на Черно море, след традиционната водна тренировка. Истината за смъртта му така и до днес е обвита в мистерии и неясноти, въпреки официалната версия за нещастен случай.

От състава на Синода с процедурни хватки и противоуставно бе изваден Старозагорският митрополит Галактион, единствен получил тогава 10 пълни законни гласа, но имащ интерес да обжалва. Съдбата му е недрага – обявен е за невменяем, настанен е в психиатрична клиника, където пребивава и до днес, а на владишкия му трон неканонично кацна един руски "славей“.

Интересен е въпросът, който днес се поражда: Защо  през 2013 години митрополитите са допуснали този фал, като вместо да закръглят 9,3333 към по-голямо цяло число, тоест 10 и да го обявят, са записали 9?

Епископ, пожелал анонимност, коментира пред Faktor.bg, че единствената цел на подобна уж неволна игра е избраният за патриарх впоследствие да бъде зависим и държан винаги в подчинение на

задкулисието с опция за "шах и мат“

Той винаги може съдебно да бъде атакуван от всички в Синода, които отговарят на  Устава. Вероятно с това се обяснява изключително слабото управление на БПЦ на Неофит, перманентно нефелното му състояние, нескончаемите болежки, които го връхлитаха една след друга. Точно в това състояние на зависимост Неофит се превърна в най-широката врата за руско проникване и овладяване на Църквата, което вече е печален факт.

Защо владиците и при сегашния избор на достоизбираеми претоплят тази стара манджа и си вкарват таралеж в гащите, вместо да обявят, че и тримата имат по 10 гласа? Грешката не е неволна, а волна!

Григорий е най-удобен да сложи бялото було. Той единствен има 11 гласа от миналата неделя, а най-важното е, че не представлява заплаха за владиците и църковното задкулисие, което дърпа конците. Слави се като болнав, манипулируем, неособено интелигентен и  просветен. Освен това над него тегнат имотни и гей скандали, с които винаги може да бъде допълнително държан в подчинение.

Нелегитимните 9 гласа вече са оплели в примка Даниил и ако евентуално стане фал и се провалят плановете на задкулисието лесно ще може чрез съда да бъде отстранен. Но в църковните среди от сега се коментира, че лобито на Николай Пловдивски, което е от 9 или 10 члена, няма да подпише изобщо акта за избор на Даниил, независимо от решението на делегатите. Видинският и пловдивският владика се ненавиждат и дори Николай беше забранил на Даниил да стъпва в неговия диоцез.

Има математическа опция при много негласували делегати, заради неодобрение и на трите кандидатури, Гавриил да сбъдне мечтите си. Така заради нелегитимните обявени 9 гласа и заради парите на Църквата и ценна утвар, които още не е върнал от руска банка, ще бъде държан за гушата и ще изпълнява в ролята на патриарх чужда воля, която ще му свеждат от Пловдив. А то в Пловдив просто ще трябва да се разбират с Кремъл.