В изминалата седмица кметът на  Пловдив заяви, че дебатът за обектите, които ще бъдат включени в бъдещи заеми, е отворен. Всъщност, този дебат е отворен от началото на мандата, но така и не се състоя. Не че не е имало срещи на кмета, зам-кметовете и общинските съветници, но срещите никога не са приключвали с единно становище и решение. Напротив, приключвали са с десетки отворени въпроси, на които до ден днешен, не е отговорено. Оставям настрана, че на всяка една от различните срещи, кмета поставяше различни обекти като приоритет. Дали всъщност, целта не е просто изтегляне на заем, без значение за кои обекти? Това пише в свой анализ общинският съветник Слави Георгиев.

За никого не е тайна, че изтеглянето на заем осигурявя лесни пари, свързани с обществени поръчки, на които в Пловдив по стара традиция се явяват едни и същи участници. Всеки кмет на Пловдив обича гръмко да прави първа копка, после ритуално да проверява развитието на строителството и накрая, ако обектът не се е забавил достатъчно дълго, за да излезе извън мандата му, да реже тържествено лента.

Всичко това, би било в реда на нещата,ако управлението на Пловдив се състои само от стопанисване на пътна инфраструктура. Напреко на общите възприятия, Пловдив е доста добре развит откъм пътна инфраструктура. С настоящите си улици, булеварди, подлези, надлези и мостове Пловдив изпитва по-сериозни затруднения не с липсата на инфраструктура, а с управлението на трафика. Да, трафик, а не задръствания. Нима очакваме, да нямаме натоварвания в пиковете часове?

Към днешна дата, натоварените часови зони в Пловдив, обхващат общо 4 от 24 часа в денонощието, в 5 дни от седмицата. За целта ,от началото на мандата, кметът на  Пловдив Здравко Димитров ни убеждава, че спешно и неотложно, трябва да се изтеглят заеми, за справяне със ситуацията. И за целта, по последна информация, ни се предлагат за реконструкция ул."Даме Груев" в район "Южен", прословутия пробив под ж.п.линиите между ул."Модър"(район Южен) и ул."Царевец"(район Западен), пробив на бул."Марица-юг", до Водната палата, продължението на бул"Северен" и нов мост над река Марица(до ж.п.моста).

По тяхната целесъобразност разгорещено спорихме със зам-кмета Пламен Райчев(чието житие и битие е преминало в гр.Смолян и гр.Лъки). Аз обяснявам, че не е необходимо да се харчат 10 млн.лв., за разширение на ул."Даме Груев", поради причината, че там проблемът е лошата настилка, а не габаритите, по същия начин, по който на успоредната ул."Скопие", въпреки двойно по-големия габарит, движението е затруднено, отново заради лоша пътна настилка.

Спомняте ли си бул."Руски" и отчайващо дългия му ремонт? Там също бяха инвестирани огромни суми, но само защото бе подменена настилката, без да се разширява габарита, днес движението е отпушено. Спорен е и въпроса, с необходимостта от продължението на бул."Северен", който въпреки широко пропагандираната си роля, че е част от т.н. вътрешен ринг на Пловдив, всъщност няма да разреши никакви инфраструктурни проблеми, тъй като и сега съществуващия бул."България" спокойно поема трафика и затрудненията са от липсата на зелена светофарна вълна, а не от малки габарити. Спорен е и пробивът до Водната палата, тъй като там в най-пиковете часове се чака много, но в същото време се осигурява лесен преход посока изток-запад или обратно, без наличието на каквито и да е светофарни уредби, а тапата север-юг е основно заради кръстовището на Чифте баня.

Но докато само си говорим с кмета Здравко Димитров и неговия зам.-кмет Пламен Райчев, всичко ще е дума срещу дума. Затова призовах и отново горещо призовавам да бъдат извадени анализите. Не веднъж през изминалите десетилетия община Пловдив е възлагала специализирано обследване за инфраструктурата на Пловдив. Тези доклади прашасват в общината. Време е да бъдат извадени на светло. Време е решенията за управлението на Пловдив да се взимат на база експертизи, а не на личните мечти и въжделения на кметове, зам. -кметове или общински съветници.

Темата за инфраструктурата на Пловдив е много по-дълбока. Ние нямаме никаква яснота дали трафикът в града се дължи на лоша инфраструктура или на лошо управление на трафика. Нека не забравяме, че най-големите задръствания са на кръстовището на Аграрния университет, където се събират най-новите и широки булеварди на Пловдив - Родопския надлез, бул."Източен", бул."Менделеев", бул."Санкт Петербург", както и на кръстовището на Сточна гара, където от една страна е трилентовия бул."Найчо Цанов", достигналия максималните си габарити бул."Цар Борис III" и трилентовия, поне в рамките на кръстовището бул."Христо Ботев". Същото е положението и с големите кръстовища, на големите булеварди "6 септември", с бул."Руски" и бул."Васил Априлов". Всички тези примери идат да сочат, че нови и широки булеварди съвсем не са панацея за отпушване на трафика на Пловдив, при наличието на лошо управление на светофарните уредби. Или лоши и изнервени шофьори. А може би на отсъствието на еднопосочни булеварди в Пловдив, каквито съществуват в не по-малко тесния център на Стара Загора.

Та управлението на един град не е само строителство. Строителството всъщност е много широко понятие и отваря с пълна сила въпросът защо нямаме идея за заем, с който да оправим всички тротоари на Пловдив, всичките му зелени площи, както и изграждането на нови такива или за ремонт на тотално разбитите вътрешно квартални улици. Тема за дебат е и прословутият пробив под Централна гара, който ще внесе повече затруднения, отколкото разрешения за шофирането в Пловдив. Но това е въпрос за отделна тема.

Мога да посоча на кмета десетки по-важни обекти за Пловдив и при необходимост ще го направя, но е време за дебат, време за осъзнаване на реалности, в което не се работи на база документи и анализи. В същото време реформите в администрацията и общинските предприятия,продължават да остават мираж. Мираж, който ни тика постоянно в посоката на лесни пари от заеми, докато собствените ни средства изтичат безконтролно.