Когато огънят или водата опустошат някоя част от България, наред с човешката мъка бедствията разкриват и политическата мерзост: системите не работят, няма хора, няма ноу хау, но парите са усвоени, проблемът ще се анализира, виновни няма да бъдат намерени. Държавата е досущ като системата за ранно оповестяване BG-ALERT, която, като много други работи, е хубава, но не е готова - макар и задължителна по силата на европейска директива от 2018 година, пише Емилия Милчева за "Дойче веле".

Изобщо с известяването на гражданите за опасности ситуацията е като виц - система има, предупреждения няма.

За изграждането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и аварии само през 2009 са похарчени над 40 милиона лева, впоследствие се обявяват обществени поръчки и за още десетки милиони, но въпреки това през 2023 сирените ѝ покриват едва 52% от територията на България. (Данните се съдържат в Черната книга на правителственото разхищение, издавана от фондация "Фридрих Науман" - "Предупреждението, което не получаваме, но струва милиони".) А освен че покриват половината територия, в случая с потопа в Царево известиха твърде късно.

Хубаво е, но не е готово



България последна в ЕС беше готова със системата за известяване по мобилния телефон, за малко да изпусне и безвъзмездните европейски средства по оперативна програма "Околна среда" (2014-2020). Обществената поръчка е спечелена при служебното правителство на Гълъб Донев през 2022, а договорените средства са 2,1 милиона лева. Възложител е Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН). Дългогодишният ѝ шеф Николай Николов е настоящият съветник на служебния вътрешен министър - човекът, дал… странно обяснение защо системата не е известила хората във Воден.

Причината била, че при пожар токът се спира и няма покритие на мобилните оператори на терен. Излиза, че ако токът спре заради сериозна авария в АЕЦ "Козлодуй", българските граждани няма как да бъдат предупредени?!

Само че всички базови клетки на мобилните оператори имат резервно захранване - било от акумулатор или агрегат, и при авария с тока захранват генератора на клетката за няколко часа. Така че обяснението за Воден и BG-ALERT следва да е друго. Някой ден, когато служебното правителство е приключило работа, обещаният от вътрешния министър Калин Стоянов анализ, който тогава ще бъде съвършено безполезен, може и да разкрие къде е проблемът. Ако изобщо има такъв анализ.

Според настоящия директор на ГДПБЗН Александър Джартов "BG-ALERT изисква определени процедури, за които не е стигнало времето". За този район е характерно, че няма покритие на мобилните оператори - това е версията на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. В неделния ден министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков съобщи, че е монтирана допълнителна инфраструктура на обект на "Гранична полиция", до който не е имало достъп, защото е секретен. Така честотата на покритието е четири пъти по-качествено от преди, казва Гвоздейков. Само че село Воден ще е в пъти по-празно отпреди, защото част от хората от изгорелите къщи ще го напуснат и няма да се завърнат. Но изгорелите 250 хектара гори все някога ще се възстановят.

Предвид описанието на поръчката, BG-ALERT трябва да известява със SMS или гласово съобщение при наводнения, пожари, ураганен вятър, снегонавявания, също и при биологична, химическа, ядрена или радиационна авария, тежки транспортни и индустриални инциденти, терористичен акт. Не и при земетресения. Освен тази система обаче със сигурност трябва да се предвидят и други канали, чрез които да бъдат предупреждавани хората. Защото прибавят ли се и други фактори към липсваща система за известяване - слабата подготовка на местните власти, лошото планиране и подценяване на опасността, хората от Воден я виждат буквално пред очите си, когато пламъците са в къщите им.

Държавата BG-ALERT



Европа се затопля по-бързо и с по-екстремни явления от всеки друг континент, съобщи наскоро Европейската служба за наблюдение на климата "Коперник". През 2023 средните глобални температури са били с 2,5% по-високи от прединдустриалните нива, а 2024 година изглежда ще постави нови рекорди.

Българската държава не е подготвена за климатичните промени - законодателно, институционално, кадрово, с технологии и с техника, и решението не е само в осигуряването на средства. Преди пет месеца, отново от програма "Околна среда" (2021-2027 г.), Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" получава 170 милиона лева за 5 години. С тях ще бъдат закупени 385 специализирани автомобила за пожарогасителна и оперативна дейност – лек, среден и тежък клас; 67 мобилни системи за гасене на горски пожари; за подготовка на населението, лични предпазни средства и др. Сред номенклатурата са вписани и 6 резервоара за гасене с вода от хеликоптери, въпреки че МВР не разполага с такива машини - използват се само хеликоптери на армията.

Как го правят другите?



Европейски държави, преживели опустошителни пожари, предприемат комплекс от мерки. Гърция стартира програма за 2.1 млрд. евро, за да подсили капацитета си за реагиране при бедствия, поръчвайки още самолети за гасене с вода, дронове, пожарни камиони, съоръжения за обучение и сензорна мрежа, управлявана от изкуствен интелект, за откриване на ранно задимяване и наводнение.

След 2017 година, когато безпрецедентен по размери пожар взема над 66 жертви, сред които и деца, изгаря и 24 000 хектара земя и унищожава над 500 къщи, Португалия се фокусира върху превенцията. Създаде интегрирана противопожарна агенция, включваща горски експерти и природозащитници, забрани нови насаждения от силно запалимото евкалиптово дърво и засили координацията при контролираното изгаряне на отпадъци. А в България е трудно да се намерят и обучат доброволци от местните общности, които в други държави са предният пост в борбата с пожарите.

Кой да се заеме с управлението на горските пожари?



Пожарите зачестяват и държавата е длъжна да вземе мерки, стига да знае какви. Дали агенцията по горите да не се заеме отново с някои дейности по управление на горските пожари; да разработи най-сетне национална инвентаризация на горите, обещавана от години, и работещ кадастър. Шансовете да стартира такава реформа не са големи - политиците предпочитат да демонстрират социална чувствителност, отколкото управленски капацитет. (А и контролът върху горските стопанства е особено важен за ДПС например.)

Докато служебното правителство приключи мандата си, въглените в ямболското село Воден отдавна ще са изтлели, от изгорелите напълно 15 къщи и още 20 - частично, ще стърчи по някой дувар. Никой няма да помни жената, която тичаше с кон през пушеците и дима, или друга, която плачеше пред камерата на журналиста от БНТ Иван Янев, показвайки двете си ръце, изработили за един човешки живот една селска къща заедно с бурканите зимнина.

А подарените фургони, които през лятото са същинска фурна, ще си стоят.