Домакините, вместо да си гледат сутрешните сериали, сигурно са ревнали с глас от сцената, която разигра здравният министър Стойчо Кацаров. Той беше и режисьор на спектакъла, който имаше за цел да се стреснем и да вземем следните решения:

Първо, да се затворим вкъщи поне до изборите – по лично убеждение. Ако е възможно, да не отваряме и прозорците. И да спускаме вързана с канап кошница, в която добри хора да ни слагат нещо за ядене.

Второ, ако случайно ни се налага да излезем, да се разминаваме с хората поне на три метра разстояние и задължително да се гледаме лошо.Така ще подчертаем, че положението наистина е драматично.

Трето, да викаме имунизационните екипи направо вкъщи, тъй като министър Кацаров е създал перфектната организация за ваксиниране.

Какво друго да си помислим, ако видим как министърът и представители на съсловни и пациентски организации са се хванали за ръце – като на пионерски лагер преди да запалят лагерния огън.

Тази е от онези трогателни картини, които трябва да ни сломят физически и психически до степен да започнем да се бичуваме:  "Ние сме пълни нещастници, хората правят всичко за нас – ето и за ръце се държат, а ние неблагодарниците не оценяваме колко добре управляват здравната криза. Затова заслужаваме да мрем по улиците докато не разберем апостолската мисия на здравния министър“.

Докато го снимаха в тази ритуална сцена за здраве и късмет, на министър Кацаров и през ум не му е минало, че трябва да се извини за гафовете си, за антиваксърските си приказки преди година, за арогантността, която прояви към свои колеги.

И няма да се извини, тъй като се надява, че срещу себе си има идиоти с къса памет. И вместо да признае гафовете си, той ги замазва като убеждава едни хора да се държат за ръце.

Е, какво като се хванаха за ръце? Това ли е решението за изход от апокалипсиса? Какво друго ни каза министърът, освен че сме баламурници, които реват на подобни сценки.

В такава ситуация министърът трябва да се държи за кобура, а не като дружинен ръководител. Той обаче ни казва, че нищо друго не може да направи, освен да се хване с колегите си за ръце, да бръкне в душата ни с трагизма на ситуацията и толкова.

И министър Кацаров трябва да знае, че ние му вярваме.