Тази вечер се връчват наградите "Пловдив“ в различни категории. Победителите ще се качат на сцената на Драматичния театър, ще кажат няколко думи, ще благодарят на когото трябва и ще започне дежурното одумване - кои са били прецакани и защо.

За поредна година личи явното неуважение на гилдията към статуетката за журналистика. Номинациите бяха три, а реално две, имало е година и само с една. Битува версията за възможен бойкот заради несправедливи решения в предни години. И как ще излезем от това положение – с ново несправедливо решение?

Изключително спорно е наградата да се присъжда само на колеги, които пишат, говорят и показват картина от културни събития. Около 150 и повече журналисти остават извън обсега на статуетката. Това означава, че ако си отразил две изложби, едно представяне на книга и си заснел културно събитие, имаш не само шанс да те номинират, а и направо да спечелиш. Това решение на общината в последните години да профилира "културно“ наградата допълнително демотивира гилдията.

Знам победителя, тъй като съм член на комисията, и не е важно  дали съм съгласен с класирането. По-важно е журналистите в Пловдив да открият реални основания да номинират свои представители, да не са безразлични към шанса да се борят и да доказват, че заслужават повече доверие. В момента търсим основания единствено за самоунижение.

Преди да загубим уважението, сме загубили себеуважението. Това се случва в момента. Първата крачка да избегнем пълната катастрофа е връщане на стария формат на наградата. Ако и това не помогне, всичко е загубено.

Номинации за журналистика е имало в изобилие - между 15 и 20. Все едно тогава е имало страшна журналистика, а сега никаква, така излиза.  А статуетката за журналистика по традиция винаги е подхвърляна, подритвана  и одумвана. Защото се смята, че в този раздел няма никаква справедливост, тя е навсякъде другаде , но не и когато се отличава журналист.

Напротив, има справедливост, ако има реално състезание. В тази игра, гадна понякога, има две златни правила. Първото е какъв авторитет има този, когото предлагаш, пред тези, които го оценяват. Второто е какъв авторитет има предлагащият – човек, група, медия.

Като член на журито, поемам част от вината за явната несправедливост – защото няма състезание, защото не уважаваме професията си, защото искаме признание, но пръста не си мръдваме, за  да го заслужим.Съвсем личното ми мнение, без да ангажирам комисията – това е катастрофа.