Конституционният съд се оплаква от натиск от прокуратурата по казуса с изборните резултати. Да не се оплаква, а да си я носи на гръб. Те си я избраха!

Същият този съд само преди няколко месеца "опраска" съдебната реформа. Нейната основна цел бе именно това – прокуратурата да престане да бъде орган за политически натиск, пише Любен Обретенов за Клуб Z.

"Опраскването" бе след сезиране от страна на "Възраждане" и "Има такъв народ". Същите две партии, които сега са на предната линия в атаката срещу Конституционния съд.

Само ден преди "опраскването" ЕК се произнесе в полза на промените в Конституцията и направената съдебна реформа. За конституционните съдии обаче това нямаше никакво значение. Те дори се отнесоха с известно презрение към ЕК.

Мнозина експерти твърдят, че съдебната реформа не е била достатъчно добра. Но не предлагат нищо друго.

Не казват какво според тях трябва да се направи. Единственото, което правят, е да стоят отстрани и да критикуват тези, които все пак се опитват да направят нещо.

Типично по български. Много искаме нещо да се случи, но и много се притесняваме нещо да не стане. 

Макар че в случая въпросните експерти всъщност по-скоро искат нищо да не се случва. Те са по-скоро доволни от настоящото положение, при което прокуратурата е много активна по едни казуси и много пасивна по други.

Освен това няма какво да се лъжем - Конституционният съд очевидно не е невинен по казуса с изборните резултати. Месеци наред, включително в последните дни, той поддържа мъгла около темата.

Въобще Конституционния съд отдавна няма авторитета на последна инстанция. 

Политическа институция, която явно понякога изпълнява политически поръчки. А #кой прави политическите поръчки в държавата отдавна е известно.

В решението, с което конституционният съд "опраска" съдебната реформа, бе прието, че обикновено народно събрание може да ограничава правомощия на президента. Но не може да ограничава правомощия на главния прокурор.

Не е нужно да си виден юрист, за да доловиш двойния стандарт, приложен в случая. А който прилага двойни стандарти, няма как да си спечели каквото и да било обществено доверие.

Сега пък има очакване съдът да ревизира и това си становище, тъй като има промяна в неговия състав. Що за последна инстанция е това, която толкова много зависи от обществената конюнктура?

Доверието във всички държавни институции е на дъното, че и под него. Но първото, което трябва да се направи, за да се отласнем от дъното, е да си кажем истината такава, каквато е.