С гласовете на всички парламентарни групи парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене три законопроекта - на "Възраждане", ИТН и ПП-ДБ - за промени в Закона за съдебната власт, с които ще се позволи спиране на процедурата за избор на главен прокурор на единствения кандидат - изпълняващия функциите Борислав Сарафов. 

Единствено законопроекта на "Възраждане" не получи подкрепата на депутатите от ДПС - Ново начало, които изненадващо подкрепиха останалите два проекта.

Това означава, че ако парламентарните групи подкрепят и текстовете в цялост или след редакционните промени между двете четения и в пленарна зала, то ще бъде налично достатъчно мнозинство за приемане на новия Закон за съдебната власт.

Така Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат не може да провежда процедура и да гласува предложения за главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, гласят гласуваните предложения на "Възраждане".

Съдебната система е силно политизирана и това се вижда особено ярко в последните месеци и не без участието на определени съдебни органи, заключиха от партията.

Законопроектът на ПП-ДБ предвижда всички членове на ВСС, а не само тези от Прокурорската колегия, да могат да предлагат главен прокурор. Ако президентът върне предложената кандидатура, съдебните кадровици ще могат да потвърдят избора си с мнозинство на членовете, избирани от магистратската квота, гласят още техните текстове.

Предложенията включват прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор и председател на ВАС.

Припомняме, че след като Конституционният съд отклони исканията на ГЕРБ и ПП-ДБ да тълкува правомощията на Висшия съдебен съвет в края на миналата година, то опитът за прекратяване на процедурата за главен прокурор ще изисква приемане на промените в ЗСВ в изключително кратки срокове. Причината - процедурата по избор на новия обвинител №1 е насрочена за 16 януари.

Надежда Йорданова от ДБ обяви, че в техния проект отново поставят на вниманието т.нар. двойни мнозинства, когато става дума за избор на шефовете на двете върховни съдилища. Тя добави, че международният стандарт е, когато се взимат решения за съдилища, мнозинството да имат членовете на Пленума на ВСС, избрани от съдии. 

Втората група промени засяга процедурата за избор на главен прокурор и шефовете на ВКС и ВАС. В тях се предлага, когато президентът върне кандидатурата на главния прокурор, при прегласуването да са необходими 17 гласа, а не 13. 

Припомняме, че 17 бе необходимата бройка гласове във ВСС за избор на главен прокурор, която присъстваше преди наложените от ПП-ДБ промени в ЗСВ. След това ПП-ДБ приеха избора да става с най-малко 13 гласа. И сега отново искат при прегласуването да са необходими 17 гласа, а не 13. 

Третата група промени засягат мандатността. Йорданова обърна внимание, че Пленумът на ВСС заобикаля мандатността. Тя каза, че предлагат да се създаде забрана този, който е бил шеф на ВКС, ВАС или главен прокурор да не може да остава на поста, а този, който е бил и. ф да не се кандидатира за пълен мандат.  

От "Възраждане“ предлагат този ВСС, който е с изтекъл мандат, да не може да избира главен прокурор и шеф на ВАС. "Моралът трябва да бъде водещ", обяви Цвета Рангелова. Тя обърна внимание, че техният проект е кратък и ясен.

От ИТН предлагат заместниците на главния прокурор да бъдат двама. Хората на Слави Трифонов също така искат изцяло да отпадне възможността да се командироват магистрати на незаети длъжности.

От ВАС, ВСС и ВКС обявиха с писма, че не могат да изпратят свои представители, защото двете върховни съдилища не са провели общи събрания заради празниците, а ВСС пък не е заседавал, за да изрази становище.

Петър Петров от "Възраждане" обърна внимание, че следващото заседание на съвета е чак на 16 януари, когато е изборът на Борислав Сарафов за главен прокурор. 

Атанас Славов от ДБ пък коментира, че Сарафов вече година и половина е изпълняващ функциите. Ако сега бъде избран, мандатът му ще е 7 години. Така той ще е на този пост много дълго време. 

Рая Назарян от ГЕРБ обяви че ще подкрепят и трите проекта. Тя каза, че отчитат като недостатък, че няма достатъчно становища от професионалната общност. 

"Отчитаме, че решението е по-скоро политическо, отколкото юридическо, но следва да има срок, макар и кратък, за да прецезираме текстовете. Целта е ясна и ние ще я подходим отговорно", каза Назарян. 

Александър Рашев от ИТН също обърна вниимание, че липсват становища от професионалната общност. Той призова текстовете да бъдат изчистени в максимално кратки срокове. И от БСП - Обединена левица декларираха, че ще подкрепят трите проекта.

Служебният министър на правосъдието Мария Павлова изрази позиция, че съдебна реформа се прави от 30 години и всяка е по-лоша от следващата, защото се прави на парче и набързо. Разбирам, че трябва да се вземе политическо решение, защото трябва да се отговори на някои обществени очаквания, но не може с начини, които противоречат на законите, посочи тя. 

"Не е това начинът набързо и на парче да се правят нещата. Процедурата за главния прокурор не приключва на 16 януари, не бързайте толкова много, нищо няма да се разреши с това бързане. Премислете хубаво нещата", заяви още министърът.

Павлова отбеляза, че в края на декември 2024 г. Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане промени в съдебния закон.