"Министърът, този нещастен човек“. Спомняте ли си тази реплика на пловдивския владика Николай по време на служба. Повод беше забраната на тогавашния министър на образованието Даниел Вълчев да се носят религиозни символи в училище. Преди това Вълчев заплаши, че ще тръгне чисто гол като адамит, щом учителката Шен Шибар Али ходи в мюсюлмански одежди да преподава в училището в село Ковачевица, Пазарджишко.

И така – ако не се прекръстим преди час за успех и "божие вдъхновение чрез духа на премъдростта“, е нещо лошо – нито ще бъдем добри ученици, нито ще бъдем дисциплинирани, нито ще бъдем морални хора.

Дебатът е отново отворен – имаме си ортодоксален патриарх, безброй лумпени в раса, които изпитват задоволство да ни плашат с божия гняв , както и министерство, което иска да върне образованието в миналото със задължителен час по религия, оценки за дисциплина и други дивотии.  

Лесно е да се разбере какво е изпитал бившият образователен министър Даниел Вълчев, когато владиците искаха да го разпнат на кръста. Няма съмнение - Вълчев сигурно е усетил във владишките погледи и помисли неистовото им желание да ни плашат с Бог.

Богослови в училищата ­ да, но, моля ви, без свещеници!

Сега си представете, че в училищата е въведено задължително обучение по религия и детето ви попадне на някой църковен лумпен. То ще бъде наплашено от божия гняв и спасено от разкрачването на Мадона и Майкъл Джексън, както се канеше Николай – било грях да слушаш и гледаш Мадона. Нищо чудно да се образова и за някои от методите на Инквизицията.

Като карате детето да се кръсти и целува ръка в час, ще му обясните ли за педофилията и педерастията в църквата?

Няма ли? Не искате ли да говорите по този проблем в час по религия?

А ние защо трябва да търпим  безочието, наглостта и откровения ви цинизъм.

На какво основание приемаме, че добродетели се възпитават само през призмата на религията? Внушението, че моралът е изключителен прерогатив на религията, е не просто необосновано, но е опасно и неморално, твърдят богослови.

Функционална грамотност ли предпочитате – каквото и да означава това, искате ли детето ви прави разлика между факт и лично мнение? Искате ли то да знае два чужди езика?

Или предпочитате да ви даде доказателства защо православната църква е "единствената истинска благодатна Христова църква“. Такъв е планът на образователното министерство.

А вашият какъв е?