Някъде в наказателното поле, между молбата за справедливост и преводаческа абракадабра, загубихме Дани Кики. Или по-точно – германците го изгубиха. В превода.

Дългоочакваният отговор от немските власти относно съдбата на бившия футболен талант на Локомотив пристигна при нашите магистрати със същия ефект, с който Кики някога центрираше – пълен с надежда, че топката сама ще си намери мрежата.

Според полученото писмо, немските съдии просто не разбрали какво иска човекът. Или по-скоро не разбрали какво искаме ние. Молбата – иначе проста – “ако бъде осъден, нека си лежи присъдата у нас" – потънала в бюрократичен гьол от езикови бариери, липса на контекст и вероятно лош Google Translate. Съдия Веселина Семкова – с тон на човек, който е чел твърде много безсмислени писма, заяви, че от Германия питат дали изобщо има дело тук. Дали Кики не си е поискал сам гаранции и дали, моля ви, можем да си изпратим писмото на български, че да си го преведат сами.

Германия, страната на Гьоте, на "Фауст“ и на 3-степенните бюрократични механизми, иска от нас писмо на кирилица. Защото явно така ще е по-ясно. И делото бе отложено. Както се отлага всичко в тази страна, което има нужда от смисъл – ремонти, стратегии, вината на познати лица.

Очакваме писмото да бъде изпратено на български, германците да си го преведат и евентуално – ама съвсем евентуално – да отговорят до 23 април в 17:00 ч. Секунда по-късно идваме с ново заседание.  А дотогава?

Кики чака. Правосъдието превежда. Немците четат с преводач. Народът чете без вяра. Футболът мълчи. А в кулоарите на Окръжния съд ехти една невидима съдийскка свирка – не за начало или край, а такава, която никой не чува. Защото мачът не е между два отбора. Той е между здравия разум и процедурите. И както обикновено – първият е с човек по-малко още от съблекалнята.