В книгата си "Позитанско царство и други пародии, в копродукция с известни български писатели“ главният редактор на "Стършел“ Михаил Вешим описва политическите проекти, политиците, протестиращите и пародийна демокрация. В интервю за Фактор той казва:

"Политическата ситуация у нас е като пародия. Управлението на Борисов беше пародия на управление, опозицията на БСП беше пародийна опозиция, пародийни бяха протестите с хвърлянето на яйца и домати, появиха се партии-пародии на антистатуквото със стари влъхви начело, от шоуто се роди  партия, която се взе насериозно и стана много по-смешна, отколкото беше шоуто й. Смешен с претенциите си е и нейният лидер-шоумен, макар да е все намусен и кисел и да се крие зад постове във Фейсбук, които някой друг му пише. Той мълчеше упорито  по време на кампанията, а когато го избраха, не стъпи в парламента и  всички почнаха да се чудят "има ли такъв лидер"? Наскоро тоя лидер наруши мълчанието и даде интервю за радиото, та стана ясно защо мълчи: защото няма какво да каже! Говори баналности със сърдит тон и се кара на всички, целият свят му е крив. И най-вече избирателите, че не му гласували пълно мнозинство…

"Позитанско царство" е изцяло в оригиналния стил на Ран Босилек – римувана проза,  негов патент в нашата литература. Това ми беше най-трудно: да спазя римите и ритъма, а  едновременно с това да описвам и приключенията на баба Корнеляна и нейните позитанци. Книгата може да бъде четена не само като политическо четиво, тя може да е помагало и на учениците в средното училище – бих се радвал, ако  покрай моите пародии по-младите поколения се върнат към българската класика и я преоткрият.      

Безспорно новите лица в 45- я парламент бяха от новите партии, които попаднаха в пленарната зала, но между тях имаше и стари лица – ние тях си ги знаем, колкото и да се опитват да се представят за променени. Както и да се промени или премени Мая Манолова, тя си е все същата. Може сега да защитава майките на деца с увреждания,  но всички си спомнят как със същия плам защитаваше избора на Делян Пеевски. Както и Мая да говори за честни избори, хората ще се срещат за аферата Костинброд. Колкото и да  се прави на принципна Татяна Дончева, на ухото й като обица ще виси поправката Ванко 1. Нови в парламента бяха депутатите от "Има такъв народ", но за тях почти нищо не разбрахме – беше им забранено да говорят пред медиите, да изказват собствено мнение. Що за демократична партия е това? Че това си е по-лошо от Бойковия авторитаризъм. Какво излезе, че един авторитаризъм сменя друг? Бойко и Слави са "ези" и "тура" на една монета. Както и да падне монетата, все ще е зле за демокрацията. Докато Слави се криеше във Фейсбук дупката си, неговият  свръхактивен  Тошко показа нивото на своята некомпетентност. Не мога да разбера откъде такива хора имат самочувствието, че всичко знаят и всичко могат? Ако можеха за малко да се погледнат отстрани, щяха да видят колко нелепо изглеждат на парламентарната трибуна, мястото, от  което са говорили Захари Стоянов или Стефан Стамболов, Александър Малинов или Никола Петков… А сега Тошко! Щом го видях в парламента, веднага се сетих за "Тошко Африкански" на Ангел Каралийчев  и написах пародия,  ето ви още една пародия, родена от нашата политическа действителност.

Чух политически наблюдатели да коментират, че служебният кабинет бил добре балансиран – имало представители и на лявото, и на дясното. Не споделям тяхното мнение за баланса – за мен този служебен кабинет е два цвята – зелен и червен. Зелен като военен чорап и червен като духа на "Позитано". Не разбирам защо служебният премиер трябва да е военен, не можеше ли да е цивилен – свършиха ли у нас личностите с авторитет, та търсим пак генерал? Не ни ли омръзна от генерали? Мен ми омръзна. Бил съм две години и три месеца в казармата, познавам добре военните. Те са хора, свикнали да изпълняват заповеди, без да разсъждават. Хора без въображение.  Алипсата на въображение е голям недостатък за политиците и държавниците ни. Затова сме на този хал… Май съм го казвал и друг път: по време на студентските вълнения в Париж през 1968 демонстрантите са издигали плакати: "Искаме да ни управляват хора с въображение!" И аз това искам сега."