"Минимална работна заплата от 940 лв. е напълно реалистично. Това е заложено в Кодекса на труда, т.е. 50% от средната работна заплата за страната. Такива бяха и нашите очаквания – между 950 и 1000 лв., ако се ръководим от тази формула за определяне на минималната работна заплата“, заяви пред бТВ Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа“.

Според нея, текстовете в Кодекса на труда не позволяват на социалните партньори да договарят по-високи нива на минималната работна заплата и смята, че тези текстове ще бъдат променени от депутатите в следващия парламент.

"Синдикатите излъгаха депутатите, че има европейска директива, която повелява, че минималната работна заплата трябва да е половината от средната“, каза Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той е категоричен, че това е една голяма лъжа и затова АИКБ вече е оспорила това в Европейската комисия и в Международната организация по труда.

"Друг е въпроса дали директивата поставя изричното задължение минималната работна заплата да е 50% от средната за страната. Не, тя казва, че това е една от референтните стойности при определяне на адекватността на минималната работна заплата. Няма задължение да е толкова, но ЕК казва, че тя трябва да е поне толкова, за да може да се счита за адекватна. Има обаче и други показатели, които трябва да се отчитат“, поясни Григорова.

"България е страната с най-висок ръст на доходите за изминалата година. В частният сектор ръстът е 17,7% за последното тримесечие на 2022 г. на годишна база. Това е с няколко процентни пункта над инфлацията за същия период. За разлика от останалите европейски страни ние сме осигурили ръст на заплатите, който изпреварва инфлацията“, твърди Велев, който посъветва българите да не чака държавата да им увеличи заплата, а да си повишават квалификацията,  да работят на няколко места или да стартират малък бизнес