От влизането в ЕС повече от половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство. От  4,2 млрд. лв. годишно 2,91 млрд. лв. са за селското стопанство (данните са от 2018 г., но съотношенията са подобни и през другите години). Т.е. никой не говори за това крадене на еврофондовете, само за асфалт, бетон и пр., пише Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

При тази селскостопанска субсидия, около 70% отиват в около 100-тина големи "зърнарски“ семейства! 

Сега тези около 100 големи и около 1000 по-малки "зърнари“ организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно!

Защо да не се внася? За да купят тяхното!

Украинците не ползват европейски субсидии и българската държава не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури.

Защо да не изкупуваме българското?

Защото българските "зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси.  Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българският потребител ще им я плати.

За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. И са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв.  Между впрочем въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно "между впрочем" - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи "български вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години. 

Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получавани от европейските фондове, се случи чудовищна концентрация на земята в България. В българската история до 1944 г. държавата винаги се е борила срещу концентрацията на земя. Спомнете си Стамболов, Стамболийски и други политици, които въвеждат ограничението 300 декара, 500 декара за Добричко. Последицата е, че все повече се произвеждат зърнени култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убиват всичко, което е по-сложно, даващо повече стойност в българската земеделска продукция, изискващо повече работна ръка като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработват десетки хиляди декари, а резултатът е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.

Как се случи това?

Българските политици решиха, че субсидията ще се плаща на количество обработваема земя и се почна (всъщност е значително по-сложно, но да спестим). "Зърнарите" започнаха да плащат част от евросубсидиите като аренда на хората за земята им и хората им даваха все повече земя. Обикновено в едно населено място единствената възможност е да си дадеш земята на съответния "зърнар", за да получиш рента. 

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, не на едрите. Съответно латифундистите от Източна Европа станаха тема и Европейската комисия въведе таван на субсидията.

От 2015 г. един производител може да взима до 300 хил. евро субсидия. Българските "зърнари“, обаче се адаптираха и раздробиха "бизнеса“. След 2015 г. няма да видите "зърнарска фирма" с 30 млн. евро субсидия, както бе преди.

Какво значи това?

Това значи ОПГ! (Организирана престъпна група). За да се вмести в тавана от 300 хил. евро, "зърнарят" трябва да направи 100 фирми съответно със собственици, счетоводители, евентуални наети лица и т.н.  От 2015 г. с колеги поставяме тази тема на даващите парите, но си цари тишина (включително съм си разказвал тезите пред национални медии).

С това не казвам, че "зърнарите“ са единствено вредни. На практика благодарение на "зърнарщината“ сега земеделската земя се използва почти на 100% при 40% пустеещи земи през 2001 г. Също така, "зърнарството“ е в много отношения предопределено от опустелите села в резултат на социалистическата индустриализация и безумната българска реституция на земята в реални граници. Тук пропускам всички странични теми като "мутрите по зеленчуковите борси", големите глобални корпорации - търговските вериги, дето мачкат малките производители... и  най-вече дългата тема какво рационално може да се направи със "зърнарщината"...