За най-силния регистриран политически натиск над журналисти от 2017 г. насам, свидетелстват данни от проучване за свободата на словото в България, организирано от "Асоциацията на европейските журналисти". Близо 80% от анкетираните са съобщили за засилващото се явление.

"В поредицата от седем избора за парламент в рамките на четири години очаквано расте и политическият натиск върху медиите, отчетено според мнението на участниците в анкетата. От 2017 г. насам той няма стойност под 70 на сто и през 2024 г. бележи най-високи регистрирани до момента върхове от 77,2%", гласи част от представения доклад.

Моментната снимка на българската медийна среда, която АЕЖ прави на всеки две години, извежда на преден план и сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите (75.2%). На второ място сред изтъкнатите от журналистите сериозни проблеми идва недостатъчната образователна и практическа подготовка на техни колеги (60.7%), а на трето място 50.5% журналистите поставят концентрацията на медийната собственост.

Натиск



59.7% от анкетираните са били свидетели на неправомерен натиск върху свой колега заради съдържанието на работата му.

Голяма част от тях казват, че, ако става въпрос за тяхната медия натискът не е толкова често срещан. Когато обаче въпросът е насочен въобще за медиите и медийната среда, резултатите са много по-различни – 43.2% смятат, че намесата в работата на журналистите и опитите да се повлияе на съдържанието на техните материали е "широко разпространена практика".

"Може да се каже, че усещането за натиск продължава да бъде мого високо. Това го засичаме и в предишни наши изследвания", обясни представителят на АЕЖ Илия Вълков. Този натиск най-често се осъществява през разпространение на клевети срещу журналисти и медии, по административен път или чрез съдебно преследване (имат се предвид т.нар. SLAPP дела или дела-шамари).

"Разпространението на клевети срещу журналисти и медии е един тренд, който се запазва през годините и е силно обезпокояващ, защото немалка част от журналистите, които вероятно са посочили този отговор, са видели различни случаи, в които журналисти са обект на различни клеветнически кампании, дори опити за граждански натиск в социалните мрежи", коментира още Вълков.

Отвън натискът, според журналистите, идва най-често от страна на политически лица (77.2%), рекламодатели (43.2%), държавни, областни, общински институции (40.8%), криминални лица и групировки (14.1%), гражданско общество (4.9%).

Вътрешните форми на натиск са свързани със сваляне или промяна на съдържанието на журналистическия материал от страна на редактора, намеса на собственика в отразяваните теми, мъмрене и порицание на журналисти и др., е отбелязано в доклада.

Стрес и депресия



Според данните от проучването 40.8% от журналистите изпитват често стрес заради работата си, същият е процентът на онези, които отбелязват, че това се случва понякога, при 12.6 на сто рядко работата предизвиква стрес, необезпокоени остават едва 5.8% от анкетираните.

"За първи път мерим стреса на работното място (в медиите). Журналистите също са хора и работят на моменти в доста тежка професионална среда, работят 24 часа в денонощието, изложени са на различни форми на натиск, ежедневието е трудно и отразяват тежки теми и на всичкото отгоре самата професия от години не е добре платена", подчерта Вълков.

Най-често стресът идва от претоварването при отразяване на събития и новини 24 часа в денонощието (45.1%), при 18.4 на сто се дължи на работния климат в редакцията, а при 15.5% в следствие на отразяване на трагични инциденти, катастроди, криминални случаи, бедствия и аварии, войни и терористични атаки.

"Виждам в анкетата откроени много тежки форми на трудова експлоатация на българските журналисти", каза по време на представянето на доклада доц. Орлин Спасов - експерт по медии и журналистика.

Според него тази експлоатация има много сериозни последици върху занижаването на качеството на журналистиката, върху ограничаването на свободата на словото и др.

"В анкетата постоянно срещаме изрази като тези: "претоварен работен режим", "ниско заплащане", "липса на достатъчно средства", но също "бедност", "безработица", "загуба на работно място", "липса на защита от страна на медията", "осигуряване само на нивото на минималната работна заплата", "финансов натиск, упражняван чрез осигуровките" и т.н.", каза доц. Спасов.

По думите му към тези класически форми на експлоатация трябва да се добавят и многобройните видове натиск върху журналистите, защото "натискът всъщност също е форма на експлоатация".

Орлин Спасов отбеляза още, че има проблем, свързан с депресията.

"Без да споменава тази дума, анкетата прави доста ясен портрет на българския журналист като силно депресиран", коментира той и допълни, че анкетата разкрива, че журналистиката става професия, която е доста рискова в здравния смисъл на думата.

Модератор на представянето на резултатите от изследването бе Мария Черешева, журналист и председател на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България. Данните са събирани чрез онлайн анкета, проведена в периода от 29 април до 10 юни и попълнена от 206 журналисти, редактори и медийни специалисти. Статистическата обработка е на агенция "Алфа рисърч".