Всички националисти нагазват в политиката като ефрейтори с амбицията да станат един ден фюрери или генералисимуси. По примера на Путин. Все по-често говорим за домашното насилие - и така трябва да бъде, но не споменаваме почти нищо за публичното насилие. Засега темата се изчерпва коментари за уличната агресия по пътища, заведения и сблъсъци на полиция с протестиращи. В сянка остава публичното насилие, заредено с политически барут и склоняване към диктатура.

Публично насилие още от стари времена започва с:

- физическото насилие, съпроводено от социални претенции.

- емоционално насилие с поява на водачи.

- крещене, ругатни и груб език в медии, парламент, при срещи с избиратели и на публични места.

разпространяване на слухове и манипулиране на информацията за реални събития.

- целенасочена заблуда на населението чрез обещания за светло бъдеще и въздаване на справедливост, включително чрез насилие.

Когато преди 34 години започнаха политическите и социални промени в България, повечето българи вярваха, че страната ще тръгне по точно начертан демократичен път. Този път трябваше да ни изведе на "шоколадовата магистрала“, по която се стига до високия стандарт на живот. Това бе първата заблуда: всичко ще се случи от самосебе си, ние само ще берем плодовете – лъскави коли, пътувания по света, заплати като в Швейцария и Швеция. Всичко това под сочните звуци на турбочалгата, плячкосваща ритми, мелодии и текстове от Сърбия, Гърция и Турция.

За труд и конкуренция, за образование и високи цели избягвахме да говорим. Защото българинът си пада по "народните мъдрости“: "На хляба мекото, на работата лекото“ и "Змия хващам, работа не хващам“.

Така се наливаха основите на ченгесарско-мутренския модел, който деформира общественото съзнание със сладникав спомен за тоталитарния режим, докато разграбваше каквото има за разграбване. За него бе изгодно създаде крайното дясно и крайното ляво, които в български вариант са почти едно и също.

Истинското название на тези политически бурени е фашизъм. Идва от италианското fasel и означава връзка, свързване.

Фашизмът изглеждаше мъртъв в Европа или поне в клинична смърт след разгрома на Хитлер и национал-социализма, размечтал се за втори Рим върху труповете на десетки милиони жертви.

Днес той е не просто възкръснал, но е боядисал гардероба със старите скелети в бяло, синьо, червено, а у нас с цветовете на българското знаме. Защото знамето му е патриотизмът. Всъщност това е елитарна терористична диктатура, нападаща агресивно демократичното общество, лансирайки внушения за корпоративно единство, социална справедливост, възраждане величието на родината и защита на "обикновения човек“. Обещава се защита от прогнилите теории и измамни успехи на  пропадащия в ада "колективен Запад“. Така го определи Путин в Русия, а Европа дори не забеляза сатанинската усмивка на кагебееца в Кремъл. Което даде тласък отровата да проникне в Унгария, Словакия и България, въпреки тяхното доброволно присъединаване към НАТО и Евросъюза.

Подценяването е пагубно

Фашизмът не е облечен в черните доспехи на Дарт Вейдър, нито изглежда гротескно като Злостър. Нищо подобно. Той е в национална носия по празници, просълзява се на спомените за някогашни победи, масови манифестации и грамадански заводи с преизпълнени петилетни планове.  

Постиженията на следвоенна Европа в създаването на нормативно-правова система, която изключва насилието и агресията, тоталитарното управление и култа към личността вече се определят от новофашистите като отживелица. За  пример все по-често ни се дават Путин, Орбан, отскоро дори Вучич. Намериха си и подходящи думи за "анатемосване като: "либерасти“, "джендъри“, "жълтопаветници“, "красиви“. Това даде на реставрацията в кафяво реален шанс.

Хитлер не победи веднага. Черноризците и кафявите униформи изминаха път през емоционалните речи на ефрейтора Адолф за благоденствие на Германия след погрома й в Първата световна война. Той обещавал не просто хляб, но също шоколад, жилища и работа за всички. Както и равенство за работническата класа и справедлив съд за незаконно разбогателите.

Когато тези розови блянове забуксували в реалността, той открил "виновните“ и ги хвърлил на народния гняв, както Калигула захвърлял да бъдат разкъсани всички, които не му харесвали. Такива за Хитлер се оказали евреите, след тях славяните и дори циганите. Когато темповете на "прочистване" му се сторили бавни открил войната - масовата месомелачка.

Не се ли повтаря това днес в Украйна?

В крайна сметка фюрерът докарва света до катастрофа, а цената са 85 милиона жертви.

Хитлер: "Дойдох на този свят не за да направя хората  по-добри, а за да се възползвам от техните слабости“.

К. Костадинов: "Никога няма да подкрепим кабинет, различен от "Възраждане“. На среща с избиратели в Балчик допълва: "Има начини, ние от "Възраждане" знаем как. Единственото, което ни липсва, е властта“.

Костадинов – добрият ученик

По времето на нацизма в Германия в Съветския съюз процъфтява диктатурата на пролетариата под железния юмрук на "бащата на народите“ Йосиф Сталин. Вътрешните репресии, чрез които той укрепваше своя едноличен режим, костват живота на около 40 млн. граждани на СССР, а според Александър Солженицин – на над 60 милиона…

Наричаше се комунизъм.

По време на съветския комунизъм се стигна до "острова на канибалите“ – смразяваща история за хиляди хора, захвърлени на остров в Сибир без храна, принудени да се изяждат един друг. Убитите себеподобни били увисвани на дървета и охранявани, за да не ги стигнат други гладни… Вината на заточените била, че са "врагове на народа“, макар да са събрани буквално от улицата без да е ясно кой какъв е. Шефът на сталинските тайни служби по онова време Хайнрих Ягода нарекъл този ад "социален експеримент в името на бъдещето“.

И това "бъдеще“ наистина се пръкна в лицето на Путин и се реализира по отвратителен начин в Украйна. Вчера сатрапът от Кремъл заявил, че чака "Западът да се умори от Украйна“ и тогава той щял да си довърши работата с украинците.

Този цинизъм  е приветстван от българските политици-путинци, наричани за благозвучност "копейки“. Руската агресия за тях е "справедлива кауза“, а "русский мир“ – новият световен ред. Желаният ред, в който заплатите ще бъдат в рубли (110 рубли за 1 долар е курсът в момента в Русия официално, на черно е умножен по три), "джендърите“ ще бъдат ликвидирани, започна се с тяхната забрана в училищата, да се готвят "чуждите агенти“ и въобще всички "врагове на народа".

През октомври 2023 г. Путин коментира състоянието на демокрацията в Русия: "Те (Западът – б.р.) твърдят, че у нас демокрацията е мъртва. Доста пресилено твърдение, както е казал някога Марк Твен. В Русия има дори повече демокрация, отколкото на Запад. Има и опозиция, която критикува управлението и всичко това е в реда на нещата. Имаме повече демокрация от останалия свят.“

Бащата на фашизма Бенито Мусолини казвал: "Демокрацията това е власт, която създава илюзия у народа, че той е главният“.

Същото послание чуваме непрекъснато в предизборната кампания от всякакви лумпени в костюм и вратовръзка.

Ситуацията е сложна, мрачна и отвратителна. Популизмът е "райският газ“, който дава усещането на фашизоидните копейки, путинци и подобните на тях, че ще успеят да завладеят държавата. С твърдението, че я искат, за да я "оправят“ и да направят българите щастливи. Опасно посегателство към нацията, съпътствано от наглост и нарцисизъм, призовани да прикрият комплексите им.

Ще трябва да минем и през това. Този народ сякаш е обречен да си причинява ужасни неща, които след това плаща кървава цена.

Новите фашисти няма да успеят, но временните им успехи са факт

Дори във времената, когато българските власти включват страната ни в Тристранния пакт през 1941 г. (договор между Германия, Италия и Япония) фашизмът и нацизмът като идеология не успяват да завладеят нашия народ. Пръкват се Съюз на българските национални легиони, Съюз на ратниците  за напредъка на българщината, Български народен съюз "Кубрат“, Народно социално движение, Националсоциалистическа българска народна партия, Българска народна защита и още две-три формирования. Те обаче са малобройни и шумни, разчитайки на прогерманските настроения в обществото. На практика обаче предизвикват съпротива. Тя прераства във въоръжена такава през 1943 г. и завършва с преврата на 9.09.1944 г., осъществен с решаващата подкрепа на Червената армия. За не забравяме и спасяването на българските евреи.

За съжаление надеждите на много българи, че идва нещо ново и положително постепенно потъват в провалени и омърсени идеали. Колкото и силни да са носталгичните чувства на някои по тяхната младост днес, това са само емоции. Реалността е съвсем друга. Младите българи са хора на света, а не част от затворен соцлагер. Връщане назад няма да има, защото 73%  от българите подкрепят членството ни в НАТО и ЕС. Подкрепа за Русия дават двайсетина на сто от анкетираните. Ще намаляват още.

Ерих Мария Ремарк ни е завещал мисълта: "Разбира се Хитлер не само е напълнил главите на другите с пропаганда – той самият е повярвал, че е апостол на мира и че за войната са виновни други. Нещо  повече, в това повярваха петдесет милиона германци“.

Не се ли опитват да правят точно това нашите фашизирани копейки, марширувайки в българската политика, въобразявайки си, че са на Червения площад. Мечтите им да станат един ден фюрери и генералисимоси, да защитават рублата, а да мечтаят за долари и евро, няма да се сбъднат. По-скоро ще попаднат в политическата морга, където им е мястото.

Огнян Стефанов