От момента, в който се появи партията ИТН, всеки път, когато видя най-активните й представители – Славчо Трифонов, Тошко Йорданов и Светослав Балабанов да обясняват нещо за своите намерения, убеждения и принципи, неизвестно защо се сещам за мисълта на руския писател Сергей Довлатов: "Много е трудно да избереш между подлеца и глупака, особено ако глупакът е и подлец“, пише Таня Кольовска за Клуб Z. 

От миналата седмица към тази тройка се присъедини и Ива Митева. Те не разбират от икономика и финанси, но са наясно, че държавата отива към фалит. Самият Асен Василев я води право там. Хвърлят наляво и надясно цифри, обвинения и съмнения, без изобщо да обръщат внимание на това, че след час-два някой оборва твърденията им. Дреболии. Те са гневни. Ива Митева би трябвало да разбира от Конституция, но и тя се изказва неподготвена. Тя пък е лоялна, на Славчо Трифонов, не на Конституцията. А от онзи ден разбрахме, че Славчо Трифонов е и тъжен. Тази тъга го налегнала, когато отишъл в Македония и прочел на някаква стена: "Българи, умрете“. (на македонски) Наистина много се натъжил и дори си задал въпроса: "Защо да умрем?“. Предполагам, че сега, след като изтегли министъра на външните работи от неговата партия, подобни лозунги никога и никъде повече няма да се появят.

Казват, че Славчо Трифонов е добър шоумен – приемам го на доверие. Шоуто, което ни спретва със своята партия ИТН е долнопробно. Понеже те от нищо не разбират, но обичат да имат мнение, нека някой от икономистите им да изчисли колко струват на България през последната година тази партия и нейните депутати. А за ползите от тях ще спретнем един референдум, пък каквото каже сюзеренът, суверенът или който там реши да се занимава с тези хора.

Но понеже може би пак отиваме към избори, искам да помогна на тези, дето обичат и слушат песните на Славчо, поради която причина го направиха и политик. Един стих на великолепния Иван Методиев за подобни политици:

"... с осанка предостойна на заклет републиканец...

На всеки кръгъл час заключва кабинета

И гол пред огледалото прикляка седем пъти,

И как да го река... Каквото ще да става,

но изпърдява се е думата.

И как да го река сега... Освободен е някак си...

Да, свобода е думата.“

Не е само Ботев, уважаеми гласоподаватели. Четете съвременните ни поети и там ще разпознаете я Славчо Трифонов, я Копейкин, я някой друг самостоятелен играч. Огледайте го внимателно и го заобиколете още по-внимателно, без да хвърляте камък.

                      

П.П. Моля да се отбележи, че нито веднъж не споменах Капитан Андреево, за да не се появи усещането, че оттеглянето на ИТН от управлението и фактът, че държавата си върна въпросния граничен пункт имат нещо общо.