Преговорите за правителство стават все по-странни и нелогични, а поведението на участниците в тях напомня за сеанс на психоаналитик с неговия афектиран и налудничав пациент. Вероятно такова поведение има мотиви, но те никак не изглежда да са политически. Борисов, който може да направи правителство с други две партии – БСП и ДПС, залага изцяло и само на договореност с ПП-ДБ. Той приема всички капризи на отсрещната страна, като проявява невероятно търпение, дори симпатия и разбиране, което е характерно за психоаналитик, а не за политик. Изглежда така, сякаш събирането с Петков и Василев за него е въпрос на живот и смърт, пише журналистът Димитър Попов. 

ПП-ДБ пък се държат като спечелила пълно мнозинство партия. Те не признават победата на Борисов и дори обещават да го изхвърлят изобщо от политическата игра – и него, и избирателите му. Позволяват си да диктуват на първия условия, които изглеждат налудничави - ГЕРБ да подкрепи тяхно правителство на малцинството, тяхна управленска програма, без да иска нищо насреща – нито министри, нито собствени приоритети, нито влияние в администрацията. При това от ПП смятат, че тази безвъзмездна подкрепа им е дължима по право в парламента, а те от своя страна могат да създават плаващи мнозинства с другите партии и да прецакват ГЕРБ по всички политики. Това е преднамерено унизително поведение, което няма нищо общо с политически преговори и със смисъла на самата демокрация изобщо.

И все пак, в поведението на двете преговарящи партии – волското търпение на едната и невероятните капризи на другата, трябва да има някаква логика. Ще я открием само ако допуснем, че 

има и трета страна

в тези преговори – страна, която не виждаме, но която здраво притиска ГЕРБ за компромиси, а поощрява ПП-ДБ да искат повече и повече. 

Ако човек заеме ролята на външен наблюдател и погледне политическия процес след изборите през очите на световните медии, които напоследък внимателно следят ситуацията в България, третият в преговорите ще излезе на светло.

Ето как обобщено Ройтерс, Политико, Асошиейтед прес и Файнейшъл таймс описват политическите играчи у нас след изборите на 2 април:  

- Партията ГЕРБ е проевропейска, но затънала в корупция след дългото управление на бившия премиер Борисов, който е подозиран в обслужване на руски енергийни интереси и на сътрудничество с хора от списъка Магнитски. 

- Коалицията ПП-ДБ е евроатлантическа и реформаторска партия на млади и образовани хора, с антикорупционна програма за реформи в съдебната система и с ясна позиция по войната в Украйна. 

- Партиите Възраждане и БСП са проруски и са против помощта за Украйна, както и против членството на България в НАТО. 

- Малката партия на шоумена Слави Трифонов е подозирана във връзки с бизнес кръгове, а етническата ДПС е смятана за зависима от олигарха Делян Пеевски, който е в списъка Магнитски и е смятан за лицето на корупцията в България. 

- В момента, поради липса на редовно правителство, най-бедната държава в ЕС е управлявана еднолично от проруски настроения президент Румен Радев, подозиран в близки връзки с Кремъл.

Това е грозното статукво, 

което виждат нашите съюзници от НАТО и ЕС благодарение на световните медии. Международният образ на България е сринат в тези публикации, той има нужда от изчистване, а от политическите играчи на сцената може да го направи коалицията ПП-ДБ, защото е неопетнена от корупция и се приема като евроатлантическа и солидарна с Украйна. Изводът е, че редовното правителство трябва да е доминирано именно от тази коалиция.

Още преди изборите на 2 април, в световни медии се появи тъкмо такава идея - ПП-ДБ да победят и да направят редовно евроатлантическо правителство, подкрепено от втората партия ГЕРБ, която въпреки негативите си също споделя евроатлантическите ценности. Невъздържаният Кирил Петков повтаряше тази теза като планирано и сигурно бъдеще, дори обещаваше да направи правителство на малцинството с гласове от ГЕРБ, но без Борисов да иска министри или друго влияние в него. 

За много наблюдатели преди изборите това звучеше екстравагантно и нелогично. Въпреки това от ГЕРБ не опровергаваха Петков, защото този план изглежда им допадаше. И наистина, ако ПП-ДБ станеха първи, за Борисов коалиране с Петков и Василев беше отлична възможност да излезе от международната изолация, която е най-големия проблем и за него, и за партията му. Имаше и друго обяснение - преди изборите вървяха слухове, че в списъка Магнитски може да бъде добавено и неговото име. Зависело от него самия. По тези причини, приличащи на морков и тояга, бъдещата евроатлантическа коалиция, доминирана от Петков и Василев, беше приета и от Борисов като политически ангажимент. При това след посещение в едно софийско посолство… 

След победата на ГЕРБ обаче, планът за правителство, доминирано от ПП-ДБ пропадна. Сега евентуална коалиция с първия мандат ще изглежда лидирана от Борисов, което автоматично ще се оцени в световните медии като загуба на реформаторските сили и победа на грозното статукво. 

Ето така се появи екстравагантната идея на ПП-ДБ те да направят правителство с втория мандат, а ГЕРБ, без да участва с министри, да го подкрепя безрезервно. Това е същата идея от преди изборите, но трансформирана заради негативния изборен резултат. 

Сега Борисов, който е обещал сътрудничество на когото трябва, се намира в много трудна ситуация – да се откаже от своя мандат и да приеме унизителните условия на ПП-ДБ, като обясни на своите избиратели тази невероятна политическа драма само със загриженост за страната и нейното бъдеще. До момента Борисов приема унижението безропотно и прави все по-големи компромиси. Причината е не само поетия ангажимент преди изборите. Алтернативата му никак не е добра. Ако преговорите с ПП-ДБ се провалят, той другата седмица ще преговаря с ДПС и БСП, а с тях открита коалиция не е възможна – и двете партии са част от грозното статукво, при това едната е против Украйна. Той може да предложи на Нинова и Карадайъ само експертен кабинет тип "Орешарски", с кратък мандат, без политици в него, но и без сериозни ангажименти за реформи и за справяне с кризите. Такова правителство е 

далеч от надеждите за стабилизиране на страната

и за лоялност в НАТО, особено пред лицето на враждебната Русия.

Ето защо сега в силна позиция са ПП-ДБ и те диктуват, доста нагло и безогледно впрочем, условия, които издават не само неопитност, но и озлобление срещу врага Борисов. Той едва ли ще отвърне със същото, вероятно разчита, че безкрайното му търпение и дългият му опит в правенето на коалиции, накрая ще обуздаят опърничавите. Но той греши. Коалицията не зависи от Борисов и Петков, тя зависи от третия, невидим участник в преговорите, който засега притиска едната страна, но все още не е притиснал и другата както трябва. Не го ли направи и в бъдеще, остави ли всичко в ръцете на двамата преговарящи, коалиция е малко вероятно да се случи. По-скоро ще вървим към експертен кабинет на ГЕРБ, ДПС и БСП, а после и към нови избори в началото на следващата година.