Трагедията на Ахмед Доган не е национален проблем. Неговите сподвижници трябва да запазят достойнството му, а не да го правят за посмешище

Вечният, според медии и политолози, фактор в българската политика след 1989-а вече не е вечен, пише анализаторът Петко Добрев.

Ахмед Доган си отива от политиката и обществения живот. Това му принудително заминаване се превърна в истинска трагедия за него. Неговите сподвижници се опитват да превърнат тази трагедия в национален проблем и дълбоко грешат.

Оттук насетне за почетния председател на ДПС ще излизат само нелицeприятни неща, особено свързани със скъпия му личен живот. Ето защо мисля, че е редно както той, така и неговите партийни все още верни последователи да приключат с непремислените действия, които просто ще го занулят като обществено присъствие.

Трагедията на Ахмед Доган си имаше дълго предизвестие, което оставаше за мнозина скрито от сянката на мита за него.

Той никога не получи подкрепата на Анкара, а това поне до днес е изключително важен фактор. Още в първите години той успя да сложи една непреодолима бариера за бивши политически затворници от българските турци. Така успя да изгради своя собствена политическа структура, в която основа бе култът към неговата личност. Но успя за тази цел да постави в политическо крепостничество и българските турци. Повече от три десетилетия ДПС бе негов едноличен инструмент за влияние, богатство и престиж.

Но вървейки по този път на самозабравата избра за свой наследник Делян Пеевски. Така той достигна до феноменална ситуация. От една страна вечно недолюбван от Анкара. От друга -  неговият политически феномен Делян Пеевски поиска реформи в ДПС. Най-вероятно това е била и тяхната договорка – дълбоки реформи в ДПС. Момчето, както бе наречен от Ахмед Доган, започна да управлява ДПС с повече от здрава ръка. Първите, които изпитаха тази здрава ръка обаче успяха да убедят почетния председател, че това е изключително опасен процес.

Това беше най-опасната грешка, която Ахмед Доган направи в своя живот - наруши договорката си с Делян Пеевски. Така той се озова в менгемето, което, от една страна беше затягано от Анкара, а от другата -  от Момчето. Тази ситуация показва нейното сериозно подценяване от страна на почетния председател.

Дали той има полезен ход?

Полезният му ход е свързан със смяна на векторите, които той въведе като инструмент в българската политика. Полезният му ход е замяна вектора на властта като част от неговия живот с вектора на достойнството.

Повече от очевидно е, че той загуби битката за ДПС. Битката за ДПС обаче не е битка за електората на движението. Тепърва ще се развиват сложни процеси за влияние сред електората на ДПС. По всяка вероятност ще се появи нов политически субект, който няма какво да се заблуждаваме, ще получи подкрепа от Анкара. Такъв политически субект ще бъде в действие за следващите предсрочни избори. По мое мнение той няма да включва досегашните действащи лица на ДПС.

Всичко това води към извода, че Ахмед Доган вече е ненужен за политическия живот в България. Как тази трагедия на почетния председател на ДПС може да се отрази на политическия живот в България?

Ще изкажа едно мое предположение, което ще се възприеме трудно от политическото статукво. С пълното оттегляне на Ахмед Доган от политическия живот има вероятност политическият инженеринг на бившата ДС да получи сериозен отпор.

Останалите живи бивши политически затворници могат да сложат началото на нови политически субекти, които няма да бъдат политически ЕООД-та за икономическо обогатяване, а ще бъдат изградени като прогресивни демократични организации.

Казано по друг начин, личната трагедия на Ахмед Доган може да ни върне във времето на 1989-а и изградим политическа система различна от инженеринга на статуквото от прехода.

В този смисъл личната политическа трагедия на почетния предеседател на ДПС е катализатор за нови обществени процеси.