Заявката за президентски мандат е политическо събитие. А за втори може да мине и за политическа грешка,  както и за политическа наглост, ако го прави Румен Радев. Той избра да ни информира за решението си на 1 февруари – когато почитаме жертвите на комунистическия режим. Към тази дата българският президент гледа с отвращение – нито веднъж не я отбеляза за четири години. Сякаш ни казваше: Аз не съм един от вас, но искам пак да ви бъда президент.

Румен Радев поиска втори мандат през труповете на стотиците избити българи, без да обели и дума за тях. Направи го подло, страхливо и изправен на раменете на БСП. Не попита дали може да се качи там и има ли право да говори от името на партията. Дори бившият президент Георги Първанов се изуми от това политическо нахалство и го определи като недостойно.

Радев направи поредния си напън да роди мишка. За да искаш втори мандат, трябва да обясниш защо - първият е бил много успешен и логично е да го продължиш, или пък нищо не направил и искаш поправителен. В отчета си Радев отбеляза колко много срещи и разговори е провел. И какво е последвало от това? Най-значимото събитие от тази словесна  активност е опитът за преврат срещу легитимна власт. Нищо друго.

Президентът прави заявка за втори мандат, изпаднал в жестока вътрешна и външна изолация. От кого го иска този втори мандат? БСП пази мълчание след бруталния натиск на Радев, ДПС вече го зачеркна от потенциалните кандидати.  Така той се превръща в маргинална политическа фигура, която търси спасителен пояс от маргинални партии за издигането му за втори мандат.

Първият е очевидно провален. Провалът започна с нескопосаните усилия на президента за общ политически фронт срещу управляващите и се задълбочи от вдигнатия юмрук. Неистовото желание за нахлуване в изпълнителната власт беляза края на Радев като президент и той се превърна в обикновен уличен бунтовник.

Провалът беше заложен и в капацитета на съветническия екип около него. Това признават и приближените му, както и от партията, която го издигна. Стратегическият съвет, който Радев създаде,  роди няколко документа с общи приказки и клишета за развитието на държавата – без нито едно конкретно действие. Пълна боза – определението е на Първанов, който не храни симпатии към противниците на президента.

Така дойде краят на Радев – революционно настроен и празен политически.