Голяма част от демократичната общност в България гласува през 2021 година за втори мандат на Румен Радев, по-късно голяма част от гласувалите съжалиха за това. Едни се оправдаха, че са го предпочели единствено като съмишленик в борбата срещу Бойко Борисов, а други признаха, че просто са се излъгали в него. Но и за едните, и за другите президентът днес е дълбоко политическо разочарование със своите зле прикрити тежнения на Изток, които го отдалечават от демократичния път на страната и го сближават с евроскептичните партии от типа на "Възраждане", пише Георги Лозанов за "Дойче веле".

Кой е разочарован от Радев?

Всъщност разочаровани от Румен Радев днес са всички български граждани, които искат България да е западна държава и президентът ѝ да я представлява именно като такава. Заедно с Брекзит във Великобритания или избора на Доналд Тръмп в САЩ изборът на Радев в България се оказа христоматиен пример за постистина. Терминът означава пропагандно дирижирана ситуация, при която обективните факти (истината) отстъпват пред колективните емоции и личните мнения, така че сам да направиш избор в противоречие със собствения си интерес и убеждения. А когато го осъзнаеш, да е твърде късно. Диригентският пулт по правило е в Москва…

Колективната емоция, от която Радев се възползва, бе омерзението от наложилия се модел на управление, персонифициран от Бойко Борисов (и главния прокурор в поддържаща роля), подтикнало през 2020 година хората да излязат на площада. Президентът слезе наготово сред тях и с вдигнат юмрук се самообяви за техен лидер. Колективната емоция разфокусира факта, че той съвсем не води държавата накъдето протестиращите биха искали и за което именно протестират. Дори изявлението му, че Крим е руски, заглъхна в пакетирането му като борец срещу Бойко Борисов.

След руската инвазия в Украйна Радев се възползва и от друга колективна емоция, която целенасочено разпалваше: страхът от Путин, че ще ни накаже със студ, глад, а даже и с ядрен удар. И че ще можем да се спасим, само ако стоим равно отдалечени от Русия и НАТО, нищо че за Русия сме "неприятелска държава", а за НАТО - съюзници. Страхът трябваше да скрие факта, че прокламираният от президента неутралитет в случая пряко обслужва стратегията на заплахата, възприета от Путин спрямо Запада (за да може "на спокойствие" да превземе Украйна). И съответно да пакетира Радев като спасител на нацията. Постепенно първият пакетаж - на бореца срещу Борисов, беше изоставен напълно в полза на втория.

Има ли шанс за обратен завой?

Онези, които се заеха да разсеят постистината около президента и с днешна дата да поправят заблудения вот на демократичната общност, са ПП (в коалиция с ДБ). Това донякъде беше неочаквано, тъй като те се приемат за една от партийните рожби на Радев. Но е вероятно тъкмо усещането за греховен произход да мотивира бунта срещу политическия им "отец". А и амбивалентното отношение към Путин е общ недъг на европейската политика - но само до войната в Украйна. След нея за снишаването пред Кремъл вече няма какво друго да се подозира, освен зависимост. Българският президентът три години (с малък антракт) концентрира цялата власт в страната и обръща бавно, но последователно курса ѝ на Изток - към добре познатото ни от близкото минало царство на несвободата и нищетата. Шансът за обратен завой е този: Радев да бъде свален от капитанския мостик на държавата и там най-после да стъпи редовно правителство с евроатлантическа ориентация. ПП и ДБ след пет избора и с триста зора успяха да го съставят с подкрепа от ГЕРБ. Въпросът "Защо точно с тях?" лесно намира логичен отговор, ако се трансформира в този "С кого друг в това НС?".

Перспективата за такова правителство, която накара президента да си изпусне нервите и да зареже протоколния тон, измести основния конфликт в политическата ни драматургия от 2020 година насам - между партиите на промяната и ГЕРБ, с нов - между партиите на промяната и ГЕРБ от една страна и Румен Радев от отсрещната. Но това съвсем не значи, че старият конфликт е преодолян. ГЕРБ във всеки момент може да свали правителството, ако сам не се окаже способен на промяна. И първият тест, който трябва да реши, както обикновено, е тестът "Пеевски". Така беше след протестите 2013-2014, когато не успя. Така е и сега, когато Пеевски, след дълго отсъствие, пак се появи на екрана…