Първото ми (и последно) посещение в Берлин се случи някъде в края на 2019 година...

Кацнахме на летището, намиращо се там, където някога беше Източен Берлин и после поехме с влакче към центъра. Как им викаха - Ес бан, Ю бан, не помня вече и аз, пише във Фейсбук Венци Мицов - музикант, журналист, инфлуенсър.

И там за първи път се сблъсках с нещо много странно. Там по пътя виждах социалистически блокчета - 4-6 етажни, не като при нас, но все пак соц по каталог.

После, когато ши*аната берлинска стена бе бутната, капитализмът с неговите финансови ресурси се бе опитал да поправи социализма - всички блокчета бяха в отлично състояние, изолирани, боядисани, вкарани в изискванията за енергийна ефективност.

И въпреки това те ухаеха на ши*ан соц нафталин (използвам тази мръсна дума всеки път, когато говоря за соц режима нарочно).

И тогава разбрах - социализмът с неговата недъгава, уродлива визия ни е нанесъл такива поражения, че никой никога няма да може да го поправи.

Никога! Дори и да изсипете всички пари на света. Така, както ако сте болни от рак последен стадий, никакви пари няма да ви излекуват. Защото социалистическият режим бе рак.

Защо си припомням Берлин ли? Покрай резултатите от изборите и влизането в парламента на сектата на Киро Брейка, чесновия подполковник Марков и самовлюбения Остап Бендер от Али Експрес Ивелин не-знам си кой.

Те са си сътворили някакъв собствен парк. Изкупили са си някакво село и са заживели в някаква модерна утопия - микс от социализъм, щипка Пол Пот, малко антиваксърство, хомеопатия, извънземни, кеймтрейлс и путинофилия.

Исторически парк...

Ако заживеем в историята и се заровим в нея, ще открием че тя, историята ни хич не е за гордост в много от случаите.

Например сега се замислям за Ботев, който слиза на българска земя, тръгва на революция, а мъдрият народ залоства вратите си, нарязва на тънко сланинка и си сипва пърцуца, викайки: "А бе, сега ли е време за революция ве, джанките таман узряха, че одим да ги тресем за ракия".

Но не това е поводът да напиша тоя текст.

В последните години, вследствие на тъпотата - наша и на политиците, които ни представляват - всички ние си изградихме по един такъв парк.

Едните бутнаха селската кръчма, за да построят съвременен храм на кросдресър идеологиите. Те бутнаха кметството и изградиха на негово място фотоволтаична смарт сграда с офис на сдружението за полиаморни бракове между комарите в Средна гора.

Други бутнаха пилона с българското знаме, вдигнаха пилон с руското и заявиха, че ако не говориш на руски, не обичаш България.

Трети изградиха "български поп-фолк парк за референдуми и МАКЕДОНИЯ, ЗА МАКЕДОНИЯ".

Четвърти пък направиха парк на филиите с мас, пети - парк на мазното турско кафе.

Всеки един от тия микросветове е част от това, с което започнах: всички тия ши*ани тарикати, зовящи се наша политическа класа, имат един и същ корен - всеки един от тия паркове е генериран от социализма, който е превърнал всеки един от нас в слабоумен идиот, който не желае да види истината, а настоява да го лъжат.

Че шкембе чорбата е българска и е изобретена от хан Кардам.

Че първият компютър е направен от една баба в Угърчин през 1645 година.

И каквото още се сетите.

Психически парк...

Това е нашият общ пътеводител.

Вие не четете програми. Не искате да ви управляват наистина годни хора.

Вие искате да се крещи и да ви лъжат! И затова те ви лъжат. Защото, ако не искахте, ако нямаше пазар за психически паркове, авторите на подобни идеи нямаше да са в парламента, а или в Карлуково или на домашно лечение с транксен, ксанакс и паркизан.

Бутнете парковете! Извадете ши*ания соц от кратуните си!

И тогава можете да пробвате, подобно на Берлин, да поправите щетите от дългото взиране в малоумието...