Твърдата и ясна позиция на Кирил Петков и Асен Василев по проблемите, свързани с кризата в Украйна, спирането на руския газ за България и за необходимите решения, които България трябва да приеме като част от една международна общност, е много добра новина, която очакваме отдавна. Давам си сметка за изключително трудната политическа формула, която стои зад сегашното правителство, както и за арогантната злоупотреба с крехката основа на съгласие в него от страна на открито прокремълските партии на БСП (Нинова) и на Румен Радев. Формулата на властта бе създадена по този начин - с широки пълномощия за промосковските кръгове да изнудват безмилостно проевропейските и проатлантическите партии в мнозинството и в кабинета, написа във Фейсбук политологът Огнян Минчев.

Това, че Петков и Василев са прогледнали публично за това статукво обаче не е извинение за упорития им отказ да го направят по-рано от вчера и да спестят - и на себе си, и на България - месеци на безплодни спорове, безпринципни компромиси и стрелба с халосни патрони в посоки, които не са от първостепенно значение за управлението на страната. Политиката е сложно изкуство, но в нея има и прости неща. Като например парламентарната аритметика. Когато зад теб е мнозинство, изначално "пробито" от проруските позиции на БСП и на ментора Радев, първото и основно задължение на европейските лидери в мнозинството е да си осигурят гъвкава подкрепа в пленарна зала от страна на по-широки потенциални формули за текущи мнозинства. 

За да не звучи толкова сложно - Петков и Василев трябваше да си осигурятатмосфера на възможна подкрепа от поне две от трите опозиционни партии в НС -  ГЕРБ и ДПС. Тук веднага чуваме аргумента - "Те са корумпирани и не са легитимни партньори за управление". Добре - а вие какво предлагате? За днес, за утре, за след шест месеца? Аз предлагам нещо, което не е от сферата на аритметиката, но би могло да работи. То се нарича съвместяване - на борбата за правосъдна реформа, на стремежа да се изчисти държавата от корупция по високите етажи на властта, с приоритетите на една ефективна държавна позиция по темите, произтичащи от основната опасност днес - агресията срещу Украйна. Кои са тези теми? Енергийна политика в контекста на руски шантаж, доставка на оръжие за Украйна - политическо и морално задължение на европейските демократични страни, застрашени от руската агресивност, политики на компенсиране дългогодишния вакуум в системата на националната отбрана от страна на поредица правителства след 2002-2004 г. 

Това съвместяване се постига чрез коректен политически тон и атмосфера на политическо състезание - включително и в отношенията с опозицията. Защото коректният тон не е отрицание на политическата борба в полза на гореизброените цели - антикорупционни, за реформиране на публичните институции и т.н. Той е процес на създаване на благоприятна среда, в която управлението може текущо да организира своите приоритети в конкретни политически ситуации. От тази гледна точка, задържането на лидера на опозицията Б. Борисов - без сериозно обвинение, без доказателства и аргументи, способни да издържат един процес на адекватно правосъдие - бе излишен лукс, проявен под диктата на някакви емоции, недопустими в сериозната политика. 

Арестът на Борисов - с цялата му драматургия на пейоративна "закачка" произведе гняв, унижение и изкопа пропаст - там, където можеше да има пространство за селективно партньорство по съвпадащи цели и интереси. Аз знам, че Б. Борисов не е заслужил подкрепа и доверие от страна на силите на промяната (каквото и да означава това). Но гласовете на ГЕРБ и на ДПС по ключови национални проблеми заслужават внимание и изискват съответно цивилизовано отношение между партиите и лидерите, за да се случат необходимите ситуационни мнозинства по проблеми, изброени по-горе. През 1997 г. в НС имаше устойчиво, стабилно мнозинство на СДС-ОДС след като гражданите прогониха БСП от властта заради катастрофата, предизвикана от кабинета на Виденов. СДС-ОДС можеше да неглижира опозицията и да си управлява както пожелае. Вместо това Иван Костов изгради т.нар. "реформаторско мнозинство",

което би могло да взима решения с 2/3 от гласовете по ключови национални проблеми - членство в НАТО, членство в ЕС и т.н. В това мнозинство освен Евролевицата и ДПС влезе и ... самата БСП, която току що се бе сринала позорно във властта. Смятате ли, че БСП през 1997 г. е изглеждала по-добре от ГЕРБ през 2022 г.? Отговорът е не - ГЕРБ, при всички претенции към управлението на тази партия, не е предизвиквала национална катастрофа - особено с размерите на тази при Виденов. 

Ако искат да удържат позициите си във властта и да се опитат да реализират поне част от своите заявени програмни приоритети, лидерите на ПП трябва да променят тона на общуване в публичните институции на държавата, и въобще в публичния дебат. Не съществува възможност Петков и Василев да убедят Нинова и Радев да припознаят българските национални приоритети по отношение на войната в Украйна като приоритети на нормална европейска страна. Тези политически фигури произлизат от партия, прекарала последните 103 години във вярна служба на Москва. Ще кажете - ама той и Бойко им построи газопровод, рисуваше платноходки в Черно море и т.н. Вярно е. Както е вярно и че българската политическа система е на границата на пълно блокиране. Не на последно място поради това, че емоции и "червени линии" заместват необходимостта от сериозно правене на политика. 

Готови ли са ГЕРБ да подкрепят решения като това за изпращане на оръжие на Украйна - готови са. Готови ли са да обсъждат други проблеми, свързани с национална сигурност, както и възможни решения в други сфери на управлението? Мисля, че да. Ще имат ли претенции за някакви бонуси на властта, за да дадат подобна подкрепа? На този етап, струва ми се, не - не им е време да влизат отново във властта... Това може да звучи неприятно за романтичните революционери на промяната - да влизат в съглашателство с тези, с които се бориха допреди няколко месеца, на улицата и на избори. Така е господа - демократичната политика е това. Съперничеството и сътрудничеството са еднакво легитимни инструменти - и се ползват когато се налага...

Няма да скрия, че изпитах удовлетворение от начина, по който Асен Василев квалифицира позицията на Румен Радев - "позор". Тя е позорна не от вчера. Ако не бяха подкрепили Радев, а проф. Герджиков на президентските избори, силите на промяната днес щяха да имат силен съюзник в управлението на държавата. Защото проф. Герджиков бе не кандидат на ГЕРБ - той бе кандидат, който ГЕРБ бяха принудени да подкрепят, защото техен кандидат не би имал никакви шансове. Да виждате днес проф. Герджиков в или около ГЕРБ? Няма и да го видите... Ако бе получил подкрепа и бе избран за президент, проф. Герджиков имаше шанса да се окаже един успешен национален лидер в условия на криза. Какъвто лидер бе Петър Стоянов в годините след катастрофата от 1997-ма...

Между другото - лидери като Стоянов, Иван Костов и Филип Димитров трябва да бъдат привличани от днешните политици - ако не за друго, то поне за да имат възможността да огледат своите действия, отразени в познанията и опита на тези хора, които изведоха България от стопанска и социална катастрофа и я поставиха на картата на Европа и света, осигуриха й членство в ЕС и НАТО. Къде бяхме, докъде стигнахме...