Българското “путинофилство" е определена политическа идеология, която залага на руското имперско евразийство, отрича европейската либералната демокрация, ЕС и НАТО, и се стреми да вкара България максимално плътно в руска орбита. В България има много руски икономически интереси, остатъци от Държавна сигурност на комунистическата държава и сътрудници на съветски и пост-съветски служби, които заедно спокойно могат да поддържат жив пламъка на путинофилството. Но проблемът не е в тези познати фактори, а в желанието и усърдието, с което уж проевропейски партии и политически играчи раздухват откровено путинофилски тези, пише политологът Даниел Смилов за "Дойче веле".

През последната седмица точно тези идеологеми – за войната в Украйна и спирането на газа от Русия – станаха не само доминиращи, но и изместиха всички други теми. Парадоксалното е, че техни основни говорители станаха не открито путинофилските партии, които целят излизането на България от ЕС и НАТО и пришиването ѝ към руския шинел, а президентът Румен Радев, БСП, ГЕРБ и ИТН. Радев и Корнелия Нинова заеха путинофилски позиции почти по целия спектър: от оръжието за Украйна и характера на конфликта там, през руския газ, та чак до Северна Македония. ГЕРБ се отличи основно по темата с газа, а заедно с ИТН и по македонската тема. Ето основните путинофилски идеологически "аргументи", които правят невъзможен един про-европейски консенсус у нас. Заради отсъствието на такъв консенсус България започва да изглежда объркана и безпосочна държава.

1. Нещата в Украйна не са “черно бели": Да, може да не са черно бели, но не са и червени като съветското знаме или пък жълто-черни като руските имперски георгиевски лентички. Всеки говорител, защитаващ позициите на Радев и БСП, излиза без изключение с “черно-белия" аргумент, като извинение за българска подкрепа или нюансирана позиция спрямо Русия. Незаемането на ясна позиция при агресия всъщност е де факто подкрепа за агресора.

2. Трябва да сме неутрални, защото сме най-близо до конфликта, в Украйна има българско малцинство и сме най-зависими от руски нефт и газ. Не сме най-близо до Русия, нито сме най-зависими от нейните ресурси: това са просто неистини, тиражирани от най-високо място у нас – президентството. Вярно е, че имаме малцинство в Украйна, но нормален човек би си помислил, че би трябвало да го защитим, както можем, при агресия от трета страна; 

3. Неизпращайки оръжие в Украйна се борим за мир: Тази теза, която е централна в позицията на президента Радев и левицата, е просто недоразумение и интелектуален срам. Първо, не е вярно, че не изпращаме оръжие в Украйна – напротив, България е сред сериозните износители за тази страна. Второ, една беззащитна Украйна наистина може бързо да бъде превзета от армиите на Путин, но това едва ли ще спре военните му амбиции за възстановяване на СССР и зоните му на влияние. Т.е. войната от Украйна ще се премести още по-близо до нас – тя вече пълзи към Молдова. Трето, който е против войната, подкрепя агресора, като отслабва жертвата.

4. България не може без руски газ: След спирането на доставките от Москва у нас гракна впечатляващ хор – от президенството, през ГЕРБ, та чак до гравитиращи около ВМРО – как ще останем на студено и гладни. Оказа се, обаче, че има български форми на живот и без “Газпром".   

5. Цената на неруския газ е непосилна: Математическата мощ на ГЕРБ – от Делян Добрев та чак до Десислава Атанасова – засмята с колко процента по-скъп ще стане газът, веднага след като стана ясно, че той все пак няма да изчезне. Размахаха се графики с “катастрофичните" + 35%. Оказа се, че и тук очите на страха и политическата лакомия са големи: прогнозите на правителството са за далеч по-умерени нива на поскъпване на газа – до 10% - при положение, че методът, който Газпром предлага за разплащане в рубли, също би довел до оскъпяване поне с 10% на газа. Т.е. про-европейската партия ГЕРБ с желание раздуха путинофилската тема за газов апокалипсис при спиране на руския газ. 

6. Купуваме отново руски газ, но по-скъпо: Споменатият вече Делян Добрев се отличи с това си “откритие", че при форсмажорното спиране на газа, сме купили микс от Гърция, в който сигурно има отново руски газ, но на по-високи цени от тези по нашия договор. Какво иска да каже ГЕРБ с този “аргумент"? Че трябва да си плащаме в рубли, за да си получаваме отново руския газ на старите цени? Явно не, защото самият Борисов заяви, че ще подкрепи откачането ни от руския газ (за закачането ни към когото той има безспорен, гигантски принос). Ако няма да плащаме в рубли, обаче, явно трябва да купим възможно най-евтиния газ от други източници -  в случая Гърция. Да, може би в тръбите на Гърция още има руски газ, но това няма да продължи дълго, защото в един момент и той ще бъде прекъснат и тогава “проблемът" на Делян Добрев ще изчезне от само себе си, като всеки фалшив проблем.

7. Европа ще остане разделена за руския газ и няма да има обща политика – ерго, всеки да се спасява сам: Още преди да е ясен отговорът на ЕС по газовата тема, от президентството, през БСП до ДАНС започнаха да говорят как едва ли не само ние ще останем без руски газ, а другите ще му намерят колая да си го получават. Дадоха се примери с частни компании, които ще плащат в рубли и т.н. И това въпреки заявките на всички държави от ЕС (може би без Унгария), че ще се съобразят с общата позиция за неплащане в рубли на руския газ. Откъде черпят информация нашите служби е отново интересен въпрос, но очевидно те не вярват на правителствата на съюзните ни държави.

8. Купуваме газ чрез “посредници" и това е много лошо: Темата за “посредниците", която ГЕРБ използва, за да обвини правителството в корупция - има един-единствен смисъл в настоящата ситуация: че трябва да купуваме газ директно от “Газпром". Това е централна путинофилска теза, залегнала в стратегията на новия руски империализъм. В действителност, обаче, България може да се опитва да сваля цената на газа само по два начина: първо, като разчита на общи европейски поръчки за синьо гориво (икономия от мащаба). Второ, като отвори газовия си пазар за всички възможни доставчици (икономия заради конкуренция). Незнайно защо ГЕРБ не разбират тези стратегически аргументи и прокарват тези, според които дългосрочното обвързване с един единствен източник е най-изгодно за нас. Това е и големият проблем на тяхното скъпо за България наследство: три милиарда лева за тръба за “Газпром", който има договорно право да я използва (90%) десетилетия наред, плюс отказ от един милиард неустойки по съществуващи договори с руската страна. Тези около четири милиарда ще си останат чист пасив за България, ако доставките на руски газ трайно се прекратят, което изглежда е намерението на Москва. Това просто е рискът от обвързване с един доставчик.

9. Правителството не е сключило дългосрочни договори с други доставчици, а разчита на “посредници". Това всъщност е заяждане на дребно в един очевидно преходен период. В момента очевидно не можем да се обвържем с дългосрочни договори с други доставчици, защото имаме задължения към “Газпром".

Представете си, че подпишем договор с нов доставчик, но руснаците решат да пуснат газа отново. Тогава ще трябва да плащаме двойни количества и при продажбата им "на пожар" ще инкасираме значителни загуби. Тези загуби за един краткосрочен период може да се окажат сравними или по-големи от тези при закупуването на количества от “посредници" сега. Да, страната трябва да вземе стратегическо решение и да си осигури нови дългосрочни договори. Но това може да се случи след като решим какво правим с “Газпром". А такива стратегически решения не трябва да се очакват седмица след настъпване на форсмажор и преди изясняването на отговора на ЕС по проблема.

10. Европа може да компенсира само 30% от руския газ, затова без него не може. Това е големият “аргумент" на путинофилството: Европа ще залезе без руски газ, затова трябва да се съобразява с имперските амбиции на Путин. В ЕС бавно, но сигурно, се налага обратната теза: Европа ще бъде разбита и унищожена, ако се подчини на Путиновите фантазии. Затова цената на ограничаването на руски газ и нефт ще бъде платена. Когато шантажът с ресурсите се провали, когато редът бъде възстановен след войната, ЕС ще си компенсира енергийните загуби многократно, защото Русия в един момент отново ще дойде да продава газа и петрола си на най-платежоспособния си и редовен клиент. Колкото по-категорична и единна е европейската позиция сега, толкова по-бързо денят на компенсиране на европейските загуби ще се случи.

11. Не трябва да се поддаваме на “големия натиск" от ЕС и САЩ за Северна Македония. Последната котва на путинофилството вече беше забита от президентството, БСП, ИТН, ГЕРБ и други в македонска земя. Няма да пускаме Северна Македония да започне преговори, докато не си промени конституцията! Не е приемливо да обещаят да я променят в периода между официалното започване на преговорите и отварянето на първата преговорна глава (както македонците са се съгласили), защото те и ЕС ще ни излъжат. Парите първо на масата и тогава ще вдигнем ветото. Тази външна политика не е даже путинофилска, тя е просто каруцарска. ЕС обаче не е панаир на конекрадци, които се надлъгват един друг, както путинофилите искат да го представят. ЕС си остава съюз на ценности, което изглежда все по-голяма част от политиците ни не разбират. Ако тази каруцарска логика се беше наложила през 90-те, президентът Желев нямаше да признае Македония като суверенна държава преди тя да беше записала в конституцията си нашите желания. За щастие Желев беше политик от голяма величина, който разбираше, че една суверенна Македония, приобщена към обединена Европа, е от първостепенен български национален интерес (дори и най-егоистично разбран). Сегашните лидери на страната обаче – волно или неволно – обслужват руския интерес от разединени Балкани, противопоставени на ЕС и НАТО.

Този нерадостен и дълъг списък показва, че проблемът не са (само) откритите путинофили. Глашатаите на путинофилски тези са далеч по-широка група в съвременна България. България обаче е избрала своя европейски път и ще го отстои, ако успее навреме да се осъзнае. Това е възможно и най-вероятно, въпреки заиграването с определени идеологеми.