В навечерието на нови избори сближаването на ППДБ с кръга на Доган, компрометира еднакво и двете страни. Довчера заклети врагове, днес ППДБ и Доган са възможни съюзници. Не е непознат сюжет за политиката, но този видим съюз цели повече взимана легитимация, отколкото да е фундамент за здрав управленски конструкт, както искат да го представят. И двете формации дори и заедно са недостатъчни, за да изградят съюз, около който да се оформи парламентарно управленско мнозинство. По етикети ПП и ДПС на Доган са близки либерални формации. Също и ДБ, защото до скоро лидерът им изповядваше коалиционната концепция "няма ляво – няма дясно“. От гледна точка на политическата идеология те са сходни, но по практически причини електоратите им са ужасени от подобен съюз, пише политологът Цветанка Андреева.

Тогава защо се харесват и защо са си необходими ППДБ и Доган? 

Ако се върнем назад ще видим, че те перфектно се легитимираха взаимно, в началото на политическата криза. ДБ "превзе“ Росенец, като символ на битката с корупцията. Христо Иванов и Доган влязоха в политическа схватка, от която и на двамата им се вдигнаха акциите, а електоратите им мобилизационно се настървиха. Днес, явно се опитват да преповторят този сценарий, но с обратен знак. Да си сътрудничат заедно срещу 

общият им вече враг Пеевски.

Затова сближават позиции с послания и от двете посоки. Кръгът на Доган вече е готов да обсъжда кабинет с ППДБ, където "Възраждане“ също е евентуален партньор, но категорично отказа да подкрепи проевропейския кабинет на Росен Желязков.  Наистина ли са склонни да има нова петорна коалиция с размити рамки, но да не е евроатлантическото мнозинство, защото Пеевски е лице в него. От друга страна, ППДБ странно предпочитат сътрудничеството с компрометирания в международно отношение Доган, който не крие проруските си настроения и са в синхрон с "енергетика“ Рамадан Аталай. Но категорично искат да изолират Пеевски, който открито критикува кремълската ориентация на Радев и държи твърдо евроатлантически курс и подкрепа за Украйна. Тази сложна стратегическа схема е трудно разбираема и определено електоратите и на двете довчера мразили се страни трудно ще я възприемат. Не е възможно да облекат сътрудничеството си и в антикорупционна програма, защото тук Пеевски вече не е враг, а доказан техен съюзник от миналия парламент. Тогава Пеевски лидираше конституционното мнозинство за реформите в сътрудничество с ППДБ и ГЕРБ, докато 

Доган мълчеше зад стените на Росенец.

От заигравката с Доган ППДБ ще си навлекат проблеми с електората си, който трудно ще приеме идеята за политическо приятелство със Сараите. Хората на Доган пък трудно ще лъснат имиджа си като борци срещу корупцията в партньорство с хората, излъчили скандалния Живко Коцев. И двете формации имат вече доказан и популярен управленски образ и вместо да се стремят да го променят, по-добре е да развиват позитивният си опит и да изтъкват реформите, които направиха. За ППДБ съюзът им с Пеевски донесе възможности да осъществят част от обещаното пред хората, но сближаването им с легендарния сокол ще е необяснимо и пагубно. Само ще помогнат на Доган да се легитимира в битката срещу Пеевски. Той го знае и вече ги използва умело за тази си цел.