В края на третия си кабинет премиерът Бойко Борисов става все по-загадъчен. В изборната нощ предложи мир и подкрепа за всеки, който се нагърби да съставя  правителство, но да не се прави, че ГЕРБ не съществува. Напротив, каза Борисов, ГЕРБ го има и дори победи на изборите.

По-късно продължи с жестовете и предложи 10 депутати на Слави Трифонов, ако не му стига бройката да направи кабинет. После каза, че водещият е най-добрият в последните години в това, което прави, и е дошло време той да поеме отговорност. А накрая призна, че няма да е кандидат за премиер в правителството, което ще предложи ГЕРБ като победител на изборите.

Първото впечатление е, че Борисов иска да качи на шейната тези, които загубиха изборите, но не могат повече да го търпят начело на държавата. Той не си въобразява, че новото му правителство ще мине през парламента, още по-малко, ако той го оглавява. Вътрешната политическа обстановка, а и международната, са достатъчно сложни, за да го направят кротък наблюдател на действията на "новите спасители“. Борисов е решил да гледа от първия ред.

Другото впечатление е, че Борисов наистина се оттегля и ще изпълни предизборната си закана, да се отдаде само на партийна работа. През май той свиква конгрес на партията  и там сигурно официално ще поеме функциите на партийния строител Цветан Цветанов.

Възможен е и друг ход на Борисов – последен, но също толкова значим. Той винаги е отричал, че някога ще се яви на избори за президент – не иска и да чуе за подобна възможност, не обича и да го питат по темата. Само че предстои разграждане на политическата структура в страната, ако ГЕРБ не участва в управлението. Борисов може да бъде силен и като опозиционер, но едва ли харесва подобна роля.

Оттеглянето на Борисов  от изпълнителната власт  е тестване на системата – както вътре в ГЕРБ, така в отношенията с основните политически играчи. ГЕРБ победи на изборите с близо 850 000 гласа – изключително постижение след лятото на 2020 година, пандемията и икономическата криза. Борисов едва ли ще се откаже от този капитал.

Оттеглянето е и знак към възможни партньори, които могат да преглътнат ГЕРБ, но не и Борисов премиер. От Движението за права и свободи вече заявиха, че е твърде вероятно да не подкрепят Румен Радев за втори мандат. А без ДПС мандат е малко възможен.

Ако в оттеглянето на Борисов има някаква сделка, първи на масата са от ДПС.  Прибавете към гласовете за ГЕРБ още 350 000 и ще стане ясно  колко по-лесно е Борисов да стане президент вместо премиер за четвърти път.

Подобна опасност е надвиснала над главата на Румен Радев, който още няма и подкрепа от БСП. Той очевидно не е ентусиазиран от резултата на ГЕРБ на изборите и ясно разбира, че вдигнатият юмрук не свършил работата докрай. Може да се окаже, че нищо не е свършил, ако Борисов реши да зареже скучната партийна работа.