За всеобща изненада според първоначалните резултати от френските парламентарни избори лявата коалиция "Нов народен фронт" е на първо място с между 181. На второ място със 160 места е коалицията "Заедно", водена от президента Еманюел Макрон. И на трета позиция са крайнодясната партия Национално обединение и съюзници, които ще получат 143 места.

Републиканците и различните десни партии ще получат между 60 и 65 места. Останалите по-дребни партии имат 10 места.

"Това означава, че никоя партия не е спечелила 289-те места, необходими за абсолютно мнозинство, и Франция изглежда я очаква още по-голяма политическа несигурност и парламентът вероятно ще бъде парализиран и разделен между три блока", коментира CNN относно резултатите от изборите.

Председателят на френската крайна десница “Национален сбор" Жордан Бардела призна загубата на втория тур на предсрочните парламентарни избори.

Резултатите от изборите могат да принудят президента Еманюел Макрон да управлява с крайнолеви опоненти или да доведат до хронична политическа нестабилност седмици преди началото на летните олимпийски игри в Париж.

В първа реч след излизането на резултатите от екзитполовете лидерът на "Новия народен фронт" Жан-Люк Меланшон настоя, че левият съюз, като най-голяма група в Националното събрание, трябва да получи въз можност да състави правителство.По думите му резултатът от днешния вот е "огромно облекчение за мнозинството в нашата страна". 

"Волята на народа трябва да бъде уважена. Никакви договорки няма да са приемливи. Поражението на президента и неговата коалиция се потвърди ясно. Президентът трябва да приеме своето поражение", заяви крайнолевият лидер.

"Министър-председателят (Габриел Атал) трябва да си ходи. Президентът трябва да покани "Нов народен фронт" да управлява", подчерта Меланшон.  

Официалният лидер на "Националния сбор" Жорджан Бардела - 28-годишното протеже на Льо Пен, който се гласеше за бъдещ премиер на Франция, разкритикува организираните действия на "републиканския фронт", които "лишиха френския народ" от победа на "Националния сбор": "За съжаление, непочтеният съюз между г-н Макрон и г-н Меланшон тази вечер хвърля Франция в обятията на крайната левица."

Жордан Бардела обвини Макрон, че "хвърли Франция в ръцете на крайната левица и избра да парализира институциите ни". "Ще усилим работата си в опозиция", допълни той.

"Казвам тази вечер със сериозност, че лишаването на милиони французи от възможността да видят идеите си, достигнали до хората на власт, никога няма да бъде жизнеспособна съдба за Франция. Тази вечер, опитвайки се умишлено да парализира нашите институции, Еманюел Макрон не просто тласна страната към несигурност и нестабилност, той лиши френския народ от всякакъв отговор на ежедневните им трудности за много месеци напред.

"Посред криза на покупателната способност, с несигурност и безредици, които удрят силно страната, Франция е лишена от мнозинство, от правителство, което да действа, и следователно от ясен курс за обръщане на Франция."

Марин льо Пен каза за телевизия TF1, че Макрон е в неспасяема ситуация и че партията е била победена единствено заради тактическото гласуване на Новия народен фронт и лагера на президента.

Франция навлиза в период на вътрешнополитическа несигурност, нестабилност и непредвидимост, в който политическата класа и обществото трябва да се адаптират към новата реалност, след като президентът Еманюел Макрон шокиращо обяви във вечерта на евроизборите на 9 юни предсрочен вот.

Колко ще продължи този период и ще играе ли президентът, за когото това е последен мандат, водеща роля в процеса, с едни от най-важните въпроси, които в момента са без отговор.

При тези резултати пред страната има два сценария.

Първият е блокиран парламент, в който левият блок няма достатъчно сила да управлява, а другата крайност - "Национален сбор" на Марин льо Пен, няма достатъчно гласове да блокира политики на левицата.

Вторият е свързан с правилото в Конституцията, че сега за 12 месеца не може да има предсрочни избори и трябва парламентът да одобри някакво правителство. Този кабинет изглежда ще е "технически", т.е. експерти ще изпълняват конкретна програма с подкрепата на ad hoc мнозинства от различни партии без да има формална коалиция зад кабинета.

Още преди изборите анализаторите смятаха, че във Франция би било възможно да се предотврати идването на крайната десница на власт и да се състави правителство с помощта на коалиция от леви и центристи (коалицията на Макрон).

На практика обаче това е малко вероятно, тъй като президентът Макрон смята крайната левица за многократно по-лоша от крайната десница.

"Крайната левица не иска секуларизъм. Те отхвърлят имиграционните закони, които ни позволяват да управляваме по-добре. И искат гротескни неща като промяна на половата идентичност, като отидеш в кметството", каза Макрон пред в. "Паризиен".

За съюз между неговата партия и Новия народен фронт не може да става и дума, повтори президентът след заседанието на кабинета на 3 юли.

Днешният алианс на крайната левица, социалдемократите и зелените настоява за минимална заплата от 1600 евро, намаляване на пенсионната възраст до 60 години (тоест анулиране на пенсионната реформа на Макрон) и други социални придобивки, които ще доведат до повече бюджетни разходи. Освен това левите настояват за незабавното признаване на Палестина като държава и искат да продължат да снабдяват Украйна с оръжия за борба с Русия. Те също така гарантират продължаването на дейността на обществените медии, които крайната десница настоява да закрие.

Макар че "Национално обединение" се класира на първо място на първия тур миналата неделя, шансовете за категорична победа на крайната десница намаляха през изминалата седмица, тъй като центристките и левите кандидати неохотно се обединиха, за да се опитат да попречат на партията на Марин Льо Пен да вземе властта за първи път. Стотици кандидати в 577-те избирателни района във Франция се оттеглиха от надпреварата, за да предотвратят разцепление на вота срещу "Национално обединение".

Избирателната активност бе рекордна за последните десетилетия - към 17:00 ч. тя е била 59,71%, съобщи Министерството на вътрешните работи в Париж. Това е най-високата активност на парламентарни избори от 1981 г. насам, които тогава се провеждат след избирането на социалиста Франсоа Митеран за президент.

Какво ще се случи по-нататък?

Сегашните избори бяха парламентарни, което означава, че Макрон ще остане президент до 2027 г. Въпреки това той вероятно ще трябва да работи с ново правителство и премиер, които може да са враждебно настроени към него, което поражда опасност от безизходица или хаос.

Политическият обичай повелява президентът да избере премиер от партията или коалицията с най-много места в парламента. Френският премиер и кабинетът се отчитат пред долната камара на парламента и определят политиките на страната. Те обаче се назначават от президента, който има широки изпълнителни правомощия и се избира пряко от населението.

Обикновено президентът и премиерът са политически обвързани. На всеки пет години във Франция се провеждат президентски и парламентарни избори с разлика от няколко седмици, което позволява на избирателите да подкрепят една и съща партия два пъти. Но когато президентът и Националното събрание не са в съгласие, президентът няма друг избор, освен да назначи премиер от противниковата партия - в противен случай депутатите могат да го свалят с вот на недоверие.

Такива случаи е имало и преди - между лидерите на лявата и консервативната партия през 1986-1988 г., 1993-1995 г. и 1997-2002 г. Но съвместен мандат между Макрон, проевропейски центрист, и Бардел, евроскептичен националист, би бил безпрецедентен.

Какво ще стане, ако никой не получи абсолютно мнозинство?

Социологическите проучвания показваха, че вероятният сценарий е долната камара да бъде разделена на три блока с противоречиви програми и в някои случаи с дълбока враждебност помежду си: Нов народен фронт, редуциран центристки съюз, включващ партията на Макрон "Ренесанс", както и Национален сбор (Национално обединение).

Понастоящем нито един от блоковете не е в състояние да намери достатъчно партньори, за да формира мнозинство, което оставя Макрон с ограничени възможности.

"Френската политическа култура не е склонна към компромиси. Институциите на Франция са създадени, за да създадат "ясно мнозинство, което може да управлява самостоятелно", казва Сами Бензина, професор по публично право в Университета в Поатие. "За първи път в Петата република няма да може да се състави правителство, защото няма стабилно мнозинство", казва той.

Някои анализатори и политици предположиха, че широката междупартийна коалиция може да включва от Зелените до по-умерените консерватори. Франция обаче не е свикнала да изгражда коалиции и някои политически лидери изключват тази възможност.

Друг вариант е временно правителство, което да се занимава с ежедневните дела, докато се стигне до политически пробив. Но и това би било отклонение от френската традиция.

Ако нито едно от тези решения не проработи, страната може да се окаже за месеци наред в политическа безизходица.