Наскоро създадената от Кирчо дума – кур-олация - трябва да бъде видяна извън майтапчийските аспекти. Той бърка една важна дума - важна за дейността му – "корелация“ –изведнъж тя се оказва за него непосилно сложна.

Така в устата му "корелация“ се превръща в "куролация“.

Иначе, както ви е известно, "корелация“ означава "връзка, зависимост, съотношение между понятия и явления“.

Медиите, общо взето, останаха безразлични към "кур-олацията“, към тази скандална проява на невежество – сякаш във внезапно споходилото ги целомъдрие те отбягват всичко, свързано с думата "ку*“, всичко, което навежда дори на някакъв спомен за въпросната дума.

Преди години, в една от своите дописки, използвах за неин заместител измислената от мен думица "рук“, за да не усложнявам излишно сънищата на медийните девици, пише в свой анализ Кеворк Кеворкян.

Сега обаче темата не е свенливостта на медиите, които иначе могат до смърт да обругаят някого - за да се харесат на другиго, или просто така - заради самото обругаване, заради мискинлъка, който толкова им се услажда.

Не е време да чоплим дребните игрички на фалшивата свенливост – защото сме изправени пред прикриването на едно явление, което достига кулминацията си в многопечалния образ на Кирчо.

Стеснявайте се от думата "рук“/“ку*“ наопаки, но не я амнистирайте тогава, когато тя се овъртолва в устата на един премиер.

Има някаква мярка, все пак, поне това трябва да признаем – мярка за арогантно невежество, отвъд която да се мълчи просто е перверзно.

Все едно, дали става дума за строежа на "втория втори“ мост на Дунав или за някакъв сбръчкан телесен атрибут.

Не от думата "рук“ трябва да се притеснявате, а от някой, който се държи като нещо съвършено случайно, като човек, както казваше Ерофеев, случайно попаднал в някаква обща снимка – тя пък на Министерския съвет.

Този човек обаче го пазите, сякаш е някаква безценност.

Социалните мрежи намериха своето текущо забавление, но те се глумят в повечето случаи около произнасянето на думата "корелация“ – впрочем, Уикипедия я пояснява и с фразата "Връзка между звуковете в езика“, а такава връзка при нашия човек често изобщо липсва, политиката се прави единствено с тракането на звуци.

Всичко около "кур-олацията“ е толкова просташко, дори само като звук, че замисълът с Кирчо може и да е съвсем друг, той може да е нещо като първата вода – пръдливата, която се изхвърля, когато се вари бобена чорба.

Но какъв може да е този замисъл?

Да го оставят Кирчо да направи някоя глупост с македонците и онзи, който иска да спечели Македония, да постигне това с незначителни усилия?

Кирчо, все пак, ще отида до Скопие – и там, като нищо може да свърши работата, с която, може би, е натоварен.

Той няма да се откаже лесно от собствените си мераци – колкото и да не ги артикулира с нужното уважение към езика – общия език имам предвид, а не онзи, който потребява.

Вече публично се съгласи със Столтенберг, че нямаме нищо против НАТО да ни охранява отвътре – услуга като за брат, на когото нямаш никакво доверие.

Сякаш идва времето на Асен Василев, той е по-потаен, не гори от желание да се набърква в игрите на атовете, няма нищо против да го имат за опулено магаре.

Предпочита да харчи българските левчета тихомълком и да не дава никакви обяснения. Не го виждам да артикулира думата "рук“, няма да седи добре в устата му.

Впрочем, понеже тъй и тъй се въртим донейде в сферата на полунормалното - смятате ли за редовни персони министри, които обещават да направят 4/четири моста на Дунав и още толкова тунели под Шипка?

Асен В., може би, ще е човекът, когото ще изтикат напред - той няма да позволи да го наричат "Просто Асен“, звучи зле – за разлика от Кирчо, който се радва, когато го представят като "Просто Киро“.

Защото, когато простолюдният българин казва, че някой е "просто Киро“, той, всъщност, по-скоро иска да каже, че става дума за нещо простовато.

За него "просто“ не означава ясно, достъпно и пр. – "просто“ веднага навява внушението за нещо елементарно, дърварско, налъм някакъв.

Между другото, медиите простиха и на момата, която с треперлив глас прочете одата си за току-що избрания премиер К. Петков, завършваща с онова сърцераздирателно "просто Киро“.

И тя ли е от кадрите на Харвард?

Приличаше по-скоро на випускничка на някой съветски университет от Средна Азия.

В по-раншни години, с тази си треперливост, вече щеше да е станала поне секретар на ЦК на Димитровския Комсомол.

И ето ви една мистерия: най-нахалните от пръдливата вода все не знаят нищо за Миналото, то уж изобщо не ги интересува – а, в същото време, се държат като най-отвратителните персонажи на същото това Минало, че и оди пишат за шефовете си, и дори ги четат в уж святата сграда на Парламента.

И това изтърпяха службашите, които се правят на коалиционни партньори, само и само да не изтърват далаверата.

Какво ви става, бре, още колко се каните да изтърпите - колко позор имам предвид?

Кирчо с неговите миловидни заигравки с "рук“-а отдавна задмина дори Живков с езиковите си кълчотения - а все пак Узурпатора беше на власт близо четири десетилетия.Кирчо ги съкрати до четири месеца, толкова е продуктивен.

Ако се вслушате по-внимателно, ще чуете нейде от далечината един дрезгав смях – да, да, същият, на другаря Живков, който сякаш иска да ви каже: "Дотам ли опряхте бе, другари, да говорите и да се държите като рукове? Това ли измислихте за 43 години? Какво ли ще измислите за още десетина… А после другарят ви Живков не знаел, как се произнася социализъма/комунизъма, вие пък нали знаете, как се произнася рук…“

И въздухари управляват, това е очевидно.

Но по-нелепото е, че не успявате да ги различите навреме.

Какво още трябва да се случи, за да разпознаете поредния мехур, какво още ви е нужно?

Преди месец в Мрежата имаше хора, които не даваха думица да се обели за Кирчо, особено злобни бяха тия от четата на престарелите самодиви с техния извратен инат.

Сега вече са ръгнали да го псуват - и с основание, защото Времето изтича, а нищо особено не се случва – освен курваруването с клетия ни език.

Няма и как да се случи.

И съдбоносният въпрос вече е, колко време им трябва на нашите хора, за да различат въздухарите – защото все не успяват.

Този техен дефект сякаш е неизкореним, сякаш е фабричен.

Типичната слабост на новия Въздухар е убеждението му, че той и такива като него са годни за всяка работа.

Дори при соца това се иронизираше - лафът за някого, че е "дялан камък“ най-често означаваше, че си имате работа с "функционер“ на години, който, където и да го сложиш, ще свърши работа – тоест, ще осере всичко.

Не ги закачаха, но и не ги тикаха много напред такива типове.

Хората зад Кирчо сякаш искат да го домоделират, дори да го вкарат в нов образ, силно гротесков - в нещо като "уан мен шоу“, само дето шоуто непрекъснато го компрометира.

Грешките му станаха вече много и това са грешки на незнанието, не на някаква концепция.

Цялото внимание е изтеглено към Кирчо и това не е случайно - но няма кой да му подскаже най-елементарното, но и ефикасно решение: да млъкне и да се скрие за известно време.

Да си декламира одата "Просто Киро“ нейде из сервизните помещения на Министерския съвет и да си трае.

Точно обратното, "те“ го превръщат в гръмоотвод.

Чие спокойно властване по-нататък искат да осигурят по този начин?

Интересно, как Кирчо превърта в устата си думата "шизофрения“?

Знае тази болест – иначе нямаше непрекъснато да агитира за ваксините и, в същото време, да направи, както се твърди, свой здравен съветник Мангъров – най-големият противник на ваксините.

И това пак си е кур-олация.

Обаче в някои случаи кадруването му си го бива.

Още когато редеше правителството си, предупредих да гледате, кой ще върти европейските пари, за тази цел беше създадено и ново министерство - на иновациите и растежа – всичко останало е блъф.

Вече е ясно: парите – били около 6 милиарда - отиват при семейство Лорер.

Специални хора за специални пари.

Наблюдавайте как ще "растат“ парите.