Въпросът е защо партията на Слави Трифонов изглежда толкова неадекватна в опитите си да състави правителство, пита в свой анализ журналистът Димитър Попов.

Сменят вече трима кандидати за премиер, водят преговорите за съюзници по аматьорски начин, като се изпокараха с всички, открито презират избирателите си, а теглят към нови избори, които те може да изгубят. Глупаци ли са, или ситуацията ги принуждава да се държат по този начин?

Ситуацията оневинява донякъде Трифонов и неговите сценаристи, защото те, за съжаление, спечелиха избори по неподходящо време. Макар и победител, партията ИТН попадна между два властови центъра, които воюват помежду си на живот и смърт. Единият е около президента Румен Радев и трите протестни партии– ДБ, ИБНИ и БСП. Край президентството кръжат и бизнесмените - Прокопиев, Васил Божков и Цветан Василев, така че е в процес на оформяне политико-корпоративна структура, каквато имаше и около Първанов.

Ако конституционалистите си отворят добре очите, както го направи проф. Близнашки, те ще установят че макар по Конституция България да е парламентарна република, от 4 месеца тя се управлява като полупрезидентска.

Румен Радев контролира изпълнителната власт и прави сериозни опити да овладее парламента, като създаде под свой патронаж мнозинство между трите подкрепящи го партии. Радев търси влияние и  в съдебната власт, за което доказателство са атаките срещу Главния прокурор и напъните за подмяна на Висшия съдебен съвет. Ние сме парламентарна република и трите легитимно признати власти са Парламент, изпълнителна власт и съдебна власт. В тази троица президентството отсъства. На практика обаче, Радев в абсолютно нарушение на Конституцията, подчинява другите власти, използвайки партии, верни повече на него, отколкото на Конституцията. 

Другият властови център е около Бойко Борисов и включва двете партии ГЕРБ и ДПС. Към този център на власт са приобщени много олигархични структури на Делян Пеевски, както и опитните кукловоди зад ДПС, които имат сериозна мрежа за контрол върху всички кадри в държавата. Двете партии в момента са натикани в ъгъла, и все пак имат голям ресурс, който им позволява да запазят влияние в парламента, в съдебната система, в държавната администрация, както и в икономическия живот на страната. 

Успокояване на ситуацията може да има само след президентските избори, не преди тях. Ако Радев остане в президентството за втори мандат, политическата криза най-вероятно ще се задълбочи и ще достигне до критични нива.

Трябва най-после да се каже съвсем ясно – Радев е причината за ситуацията днес, а не Борисов.  Какъвто и да е бившия премиер, той не е нарушавал конституцията по никой начин. Радев в момента е установил полупрезидентска република, суспендирайки конституцията, при това с помощта на няколко партии, които би трябвало да са нейни защитници, като БСП и ДБ. За съжаление техните лидери не забелязват сериозната опасност, която всъщност представлява Радев с неговата склонност да не спазва нито законите, нито разделението на властите. Те смятаха, че го използват срещу Борисов, когото не можеха да победят с демократични средства на избори, а всъщност му дадоха в ръцете огромна власт, с която той определено злоупотребява. Така че ако Радев излезе от президентството, има шанс конфликтната ситуация да намери решение, обстановката да се успокои, конституцията отново да се задейства и президентството да си остане онази церемониална власт, която не се бърка в баланса на останалите власти. В такава обстановка, без натиск отвън, договарянето в парламента ще стане възможно.

Това ще означава ли, че центърът около ГЕРБ и ДПС след загубени от Радев президентски избори отново ще се върне на власт?

Струва ми се, че електоралната ситуация в страната вече е променена и връщане на ГЕРБ във властта в скоро време няма как да се случи. Борисов също се е примирил да бъде в опозиция. Вероятно е на парламентарни избори след президентските, ИТН и ДБ все пак да успеят да съставят някакво редовно правителство, което ще отнеме всички инструменти за влияние, които Борисов сега има, като това може да стане и без да се нарушава конституцията, и без агресията, която се демонстрира под влияние на Радев. От тази гледна точка Борисов вече няма да бъде проблем за бъдещите управляващи. 

Така че докато не минат президентските избори и не видим каква ще е съдбата на Румен Радев, не можем да очакваме изход от днешната ситуация.