И на тези парламентарни избори БСП няма да е победител, но ще е втора сила. В очаквания разнороден парламент най-голямата битка обаче ще е за сформирането на управленско мнозинство. И тук БСП ще се бие като за последно – буквално и преносно. Това ще е 

последен личен шанс на Нинова

да вкара партията си във властта. В противен случай отговорността за провала на социалистите ще  се стовари с пълна сила върху лидерството й. Това е и дългоочакваната възможност за завръщането на червената номенклатура в правителството и достъпа й до управленските ресурси. Това е и съдбовен политически реванш за системно изхвърляната от изборната победа БСП, пише в коментар за Faktor политологът Цветанка Андреева.

Този път БСП е подготвена за правителствена коалиция. Тя ще има съюзници в бъдещия парламент. Остава единствено да намери формулата, с която да облече тази съюзна власт, така че другите да могат да преглътнат колаборацията с червените. Подобна коалиция в българския смисъл ще е нещо от типа - червено-центристка с популистки уклон. Тя ще е радикална и левичарска като начало, но като политика и управление ще е в параметрите на руския Путинов консерватизъм.

БСП не успя, но и не пожела да се промени през всички години на прехода. Тя 

изгуби нагласите на две поколения

българи. Първите – антикомунистите, за които тя остана носител на всичко ретроградно от БКП и ДС. Ценностната система на тези българи и тежестта на червената олигархия не позволиха БКП да се трансформира в социалдемократическа партия. Под напора на проруските интереси на техни и наши олигарси БСП изгуби и социалната битка за ценностите на новите леви. Те бяха излъгани, че БСП може да е съвременна лява партия в зеления или антиглобалисткия и дори в либералния смисъл. За младите леви БСП си остана затворената партия на консервативния бивш елит, държащ връзките си на Изток. 

В БСП няма нищо от съвременното ляво. Тя се срамува и страхува да поеме защитата на леви права /пример е Истанбулската конвенция/, като изповядва плътно евразийските ценности на Путиновото идеологическо православие. Вместо социални бунтове лидерите й коленичиха смирено пред руския патриарх. Затова и партията не можа  да намери място на площада с новите левичари. Почти безизходно партията предаде лидерството над протеста на хибридния образ на Радев, но младите хора от първия етап се оттеглиха и не се идентифицираха с левицата.

БСП има лоша репутация от престоя си във властта. Нейните правителства в социалната памет остават като Лукановата зима, фалитите на Виденов, разграбването при Беров, безпринципната колаборация на "тройната коалиция“ и  задкулисието, издигнало кабинета Орешарски.

Днес БСП се опитва да се върне във властта по различен начин, като встъпи в съюз с противниците на ГЕРБ. Само че управление на и с БСП не е алтернатива, а е 

лошо бъдеще за България

В каквато и идеология да обличат съюза си с БСП новите протестъри и старите десни няма да могат да обяснят пред хората: как така ще използват подкрепата на червените олигарси, за да правят реформи?  Как червената олигархия ще допусне някой да й оспори контрола над институциите и икономиката в страната, щом ще ползва нейната власт? Няма да могат да обяснят и как така ще влязат в съюз със застъпниците на Путинова Русия в България и с родната червена олигархия, а претендират да контролират европейските средства и справедливото им разходване. Как разчитат да правят съдебна реформа с гласовете на БСП след като едва ли европрокурор Кьовеши ще прости на миналите кабинети на БСП? Как така ще ползват подкрепата бранителите на руските интереси в България, а ще отстояват силна България в НАТО и ЕС?

Не на последно място, ще дължат обяснение защо подкрепят Радев, който откровено седи по-близо до идеите на руския авторитаризъм, отколкото до европейския демократизъм?

Всички тези въпроси предполагат влизането в опасни компромиси, за които леката цена ще е 

загубата на авторитет и политическа идентичност

на съюзниците на БСП, но високата цена ще е хвърлянето на България в периферията на недоверие в ЕС и затъването в блатото на руските проблеми и интереси.

Политическата ирония, че десницата пазела от комунистите може да послужи за ново коалиционно поле на протестърите с БСП, но няма да е така забавно, както го представят.