Преди избори политиците обикновено си имплантират партийно самочувствие. Ако се вслушате в приказките им сега, когато вървят регистрациите за изборите, ще останете с впечатлението, че пред вас са напълно непознати хора, които никога не сте виждали – нито по телевизията, нито на улицата. Застават пред Централната избирателна комисия и започват да говорят напълно невнятни неща. Приличат на кацнали от Марс и твърдят, че носят нова технология – с едно натискане на копчето и направо ослепяваме от светлината, която струи от бъдещето.

Някои от тях са по-скромни, нямат самочувствие на марсианци, а по-скоро приличат на фолк певици, вкарали в бюста си повече силикон, отколкото той побира. Може би по тази причина немският професор Клаус Рот твърдеше навремето, че чалгата доминира и в политическия ни живот. Сигурно е имал предвид имплантите, които често минават допустимите граници.

Столипиново става като Виена, беше казал един общински съветник и с ръце показа как в махалата скоро ще трябва да се плува. Попитаха го дали не е имал предвид Венеция. А, там по-хубаво ли е? Тогава нека да е Венеция!, заключи съветникът. Този трогателен етюд има отношение към имплантите, каквито и да са те. Ако имаш достатъчно партийно самочувствие да изглеждаш като галош, не е страшно. По-страшно е, ако парите отидат другаде, а ти спиш.

Това ни казват строилите се пред ЦИК марсианци: Страшно е, ако парите отидат другаде и затова няма да спим.

Затова излиза Мая Манолова и казва, че гони мутрите, а тя стана известна със снимките между две мутри от Дупница, които сега се крият някъде из Африка.

Затова излиза Цветан Цветанов и казва, че тази власт трябва са маха, а той е един от архитектите й.

Затова излизат от ДПС и казват, че да отказваш алъш-вериш с тях е политическа перверзия, а всъщност никой не ги отбягва, напротив – ухажва ги, макар и тайно.

Затова излизат от БСП с нова визия за света, но тя е като кинопрегледите от времето на Тато.

Затова излизат хората на Дългия – и те срещу мутрите, които така често обслужваха.

Затова излиза "демократът“ Атанас Атанасов и търси отговорност от управляващите мръсници, а той като прокурор, обслужващ БКП в Разград, е гонил мръсниците, посочени от партията.

А парите са в ГЕРБ. Оттам нищо не обещават, просто искат да ги задържат. Затова за останалите положението е така страшно – парите са другаде, а ние спим.

Затова се и правят на марсианци, на галоши, на секс кукли, ако трябва, по корем ще се влачат, пясък ще ядат, но няма да заспиват. Трогателна за описване картина с известен край. Не се препоръчва за чувствителни зрители, тъй като на някои участници партийният тестостерон блика направо от ушите.