Странни неща стават в България. Малко приличат на цирка на Монти Пайтън, но тъгите и угрозите, налегнали напоследък политическите лидери, придават на ставащото оттенък на извънмерна сериозност. И най-странни от всичко са абсурдните претенции и неяснотата, с която основите политически играчи обвиват своите намерения. Тази неяснота плаши – най-вече избирателите, разбира се, но вече и самите политически субекти, които се крият зад нея. Фактът, че на призрачно появилите си в мъглата политически перспективи се доверяват вече само една трета от имащите право на глас българи, очевидно им говори, че не е особено далеч времето, в което ще се наложи да употребят една отдавна известна и прочута фраза: 

"Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме“, 

казана от академик Сендов в зората на нашата демокрация, като той всъщност парафразира посланието на апостол Павел към римляните: "Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един.“

Да, отклониха се от пътя – и не могат да намерят пътеката за връщане. И да, няма кой да прави добро, наистина. След като консултациите за съставяне на правителство при президента приключиха, стана ясно едно: тези, които могат, не искат, а тези, които искат, не могат. Редки са в българската история ситуациите, в които властта се търкаля на улицата, но няма кой да се наведе да я вземе, пише в свой анализ Едвин Сугарев.

В хода на консултациите и многото паралелни приказки стана ясно едно: Бойко Борисов не иска да управлява. Не иска с ДПС, а по всичко личи, че и варианта плюс ИТН (която не случайно вече наричат "малкото ДПС“) също не му харесва.

Дава си вид, че би управлявал заедно с ПП-ДБ, само че това е най-малкото комично: след всичко изговорено и сторено по техен адрес подобна възможност би могла да се реализира само с партия, изцяло лишена от достойнство, а случаят, за голяма негова жалост, не е такъв. 

И след като дори и за децата е ясно, че номерът няма да мине, се пуска последната версия: правителство на малцинството. Демек: ние ще предложим правителство изцяло на ГЕРБ, пък който мисли за България – да го подкрепи. Само че – добавя Борисов – не щем отлюспени депутати в насипно състояние, та да ни обвиняват, че сме ги купили. Искаме партии. Да се знае кой носи политическата отговорност. Нищо, че така правителство на малцинството не се прави. Прави се с компромиси, с непрекъснати договорки, със споделяне на постове и позиции. Иначе не става. Дори и с ДПС (или може би – най-вече с ДПС) няма как да стане.

Подобна опция очевидно е предложена с ясното съзнание, че няма да бъде осъществена. Единственият бонус е казването: е, сторихме каквото можем, положихме усилия. При казването, че ГЕРБ няма да подкрепи нито втория, нито третия мандат, че "ако другата седмица няма правителство, въобще няма да има“, 

изборите през есента изглеждат в кърпа вързани

Странно, защото големият губещ този път ще бъде именно ГЕРБ. Не можеш непрекъснато да печелиш избори и да не обясниш на своите избиратели защо не можеш да направиш кабинет. 

А иначе отговорът е ясен за всеки с малко мозъчни гънки под черепа: защото знаеш що за стока са тези, с които предстои да управляваш. Знаеш как ще ти извиват ръцете, как ще те цакат винаги, когато им е изгодно, как ще те предадат накрая и ще те оставят да опереш пешкира. Нужен е фактор, който да компенсира тяхната наглост. Някой, който да бъде сочен като причина за проявяваната неотстъпчивост пред корупционните щения.

Идеалният партньор за тази цел беше ПП-ДБ, само че това, което Бойко Борисов не е способен да си представи е, че тази коалиция няма как да влезе в досегашната си роля – първо, защото това би било липса на политическо достойнство, и второ – защото вече е наясно, че евроатлантизмът и реформаторските мераци на ГЕРБ са налице само като приказки, но не и като реални действия. 

А не е способен да си представи това, защото съди за политиците по себе си – и фактът, че някой ще загърби интересите си и няма да влезе във властта, защото бил обиден и защото следвал някакви си идеи, за него е необясним. Това дори е меко казано – плашещ е.

Затова и политическата ликвидация на проекта ПП-ДБ беше за него приоритет №1.Затова и в края на миналия парламент 

пресоли манджата – и остана без ход назад

Правителството на малцинството безусловно ще пропадне – освен ако Бойко Борисов не смени тактиката и офертата в последния момент, както е правил много пъти. Тогава на дневен ред идва ДПС – и е наистина трудно да си представим какви обрати таи мисленето на Делян Пеевски. Със сигурност обаче можем да предвидим едно: той не би подкрепил правителство само на ГЕРБ. На него му е нужно реално и съвсем официално навлизане във властта, включително персонално такова. Е, ако не като премиер, за да не се повторят протестите от 2013 г., то поне като вице. Плюс много ресурсни министри, разбира се. 

Евентуалният втори мандат би преминал под един общ принцип: 

Изнудване

Пеевски би включил в него всички ресурси, с които разполага в службите и в съдебната система, а те не са малки.  Като нищо някое от спрените дела срещу Бойко Борисов би могло да възкръсне, или пък би могло да се появи друго такова – я за плитките магистрали, я за Турски поток – възможности всъщност има много. Единственият проблем при човека на име Кой е, че тръгна да разчиства партията си от кадри на Доган, а това може да доведе до война, в която неговата победа съвсем не е сигурна.

Ако обаче изнудването на етап втори мандат не проработи, ДПС губи – тъй като няма как да направи правителство примерно с Възраждане, а с ПП-ДБ пък съвсем няма как. Други партии пък – БСП например – добре си спомнят, че наричаха ДПС "прегръдката на смъртта“ – тъй като който се съюзеше с тях, изчезваше от политическата сцена.

И тогава остава третият мандат: най-обсъжданият с днешна дата. Мераклии са ИТН и Възраждане, а може би и БСП. ИТН тържествено обяви, че "изчегъртването“ на ГЕРБ принадлежи на миналото – и че са дотолкова готови на всякакви компромиси за планираното от тях "експертно“ правителство, че биха преглътнали дори и това премиерът да е близък до някоя друга партия. Много странно наистина – а какво би било "експертното“ на такова правителство ако премиерът е близък до някоя от подкрепящите го партии, а министерските кресла се разпределят на базата на "компромиси“?

Възраждане от своя страна направи големия демарш: правителство без ГЕРБ и ДПС. Което практически означава: на всички останали. Призовани са да преглътнат егото си, а спорните въпроси не били проблем, тъй като имали предимно "външнополитически характер“. Освен това можели да се решават с референдуми. Би било безкрайно комична гледка, ако си представим как 

ПП-ДБ се хващат на хорото с Възраждане и Величие

Би било, ако беше възможно, но за щастие не е. А офертата на Възраждане е само добър повод да се каже: виждате ли, нали бяха против ГЕРБ и ДПС, но не се съгласиха на правителство без тях, ерго и те са маскари както всички останали.

Така че ситуацията е сложна и непредвидима. Никой не може и не иска да управлява – освен в политически изгодната за него комбинация, а такава е невъзможна поради действията на същите тези политически субекти досега.

Същевременно последствията от едни нови избори са непредвидими – и съвсем не е сигурно, че просто ще възпроизведат статуквото, както твърдят повечето анализатори. Със сигурност спечелилите в този парламент партии ще изгубят, а е напълно възможно резултатите да са застрашаващи политическата система в България като цяло – например, колкото и странно да е, да предизвикат носталгия по силната ръка и тежнения към президентска република.

И тогава съвсем наистина днешните български политици ще се окажат вкупом ненужни.