"Този жанр с подаване на топката през външна медия не е нещо ново. Тук се желае, това не е случайно, това си е планирано. Такива неща винаги се случват в определени ситуации". Това заяви бившият депутат от СДС Иван Сотиров пред "Фокус" по повод интервюто на Слави Трифонов пред френския "Монд".

"През такава сериозна медия интервю в предизборна кампания трудно се прави, то не е случайно дадено, а добре планирано и премислено за разлика от съдържанието, което е доста смущаващо за хора, които хранят определени илюзии към това, което очакват да се случи след 11-и този месец. Но ако си спомним още в самото начало на Прехода се използваха такива методи. Едно време Андрей Луканов беше поканил двама американски експерти – Ричард Ран и Роналд Ът, които трябваше да направят програма за приватизация. И тя между другото не беше никак лоша тяхната концепция, само че нашите комунисти си я приложиха, както дявола чете Евангелието, и всички хубави неща, които тогава бяха предложени, те не ги направиха, а само използваха етикета "Ран-Ът“ и всичките неблагополучия се метнаха върху тях.

Изобщо в България има една традиция, тя е още от преди войната, пак казвам, залага се един национален комплекс, че всяко нещо трябва да бъде препрано отвън, да има някакъв етикет – дали ще бъде западни университети, дали ще бъде западни медии, дали ще бъде, включително когато се извършват големи далавери в България винаги се викат западни консултанти. Когато някой западен консултант е дал оценка за проекти като "Белене“ или някоя друга от големите афери, това вече е едно много сериозно алиби за българина, за който е много важно какво ще му кажат отвън. Преди беше много важно от Москва да се даде някакъв сигнал, сега е много важно да се получи някаква легитимация през западна медия, което като подход е доста обидно за българските избиратели", казва още Сотиров.

"И не само това, изобщо в самото интервю има няколко момента, които са меко казано абсурдни. Аз мисля, че г-н Трифонов не е глупав човек и съм учуден, и той винаги афишира един патриотизъм, но отношението към много от нещата в последното интервю, да не говорим и за тази утопична идея – Европа да стане единна държава, която за късмет никога няма да се реализира такава идея, но тя е доста антинационална по своята същност и странна като позиция на човек, който винаги се демонстрира привърженик на позитивния национализъм. Но има и други неща – недопустимо и обидно е за избирателите да казваш: "Имам едно име за министър-председател“ – ами кажи го, кое е името.

Явно Слави Трифонов иска да е партиен лидер, но в разрез със стандартите в европейските държави и на Запад, лидерът заявява с доста несериозни според мен аргументи, че премиерът трябва да говори езици. Ние имахме един министър-председател Иван Костов, който е противоречива личност като оценки в неговото управление, но мисля, че въпреки всичките критики, и аз съм го критикувал доста, той не владееше езици и се справи по-добре от доста други министър-председатели на Прехода. Някои твърдят, че е най-успешният, аз не искам да влизам в този дебат. Изобщо това не може да бъде аргумент, когато си лидер на политическа партия, стандартът е когато тази партия спечели ти да поемеш отговорността за управлението. Но идеята, че ти имаш друга личност като идея, но ще кажеш след изборите, изобщо тази игра "тук има, тук няма“, тя е изключително обидна към избирателите.

И въпреки това аз очаквам подкрепата за Слави Трифонов действително да е малко по-висока от тази, която получи на предишните избори, което не е добър атестат за ситуацията в страната и за това, как избирателите реагират на такива послания. Освен това, самото говорене за партии на протеста, за партии на статуквото, това също е доста голяма манипулация. Реално, ако погледнем в България, вотът на огромната част от хората, независимо кой за коя партия гласува, е протестен. Ние вече нямаме позитивен вот. Т.нар. вот "гласувам за по-малкото зло“ практически е протестен. Всеки ще гласува – едните, за да не може Борисов повече да управлява, а другите пък ще "за" ГЕРБ. Голяма част от хората, които заявяват, че ще гласуват за ГЕРБ, ще го направят не от очаровани от управлението на Борисов, а за това да не дойде Отечественият фронт на Радев. Така че тук имаме огромна маса от хората, от тези, които ще участват – аз не очаквам много висока активност, но огромната част от хората, които ще участват, всеки от нас, който контактува и говори с хора, вижда, че като цяло българският избирател е отчаян, той не иска да гласува, до последно много хора се колебаят – това го отчитат и социолозите", коментира бившият депутат.

"Просто хората търсят по-малкото зло. Така че като цяло дори и голяма част от вота за ГЕРБ е протестен, той не е вот "за“ ГЕРБ, а той е "против“ политическата конфигурация около Радев. Като изключим партийните апарати, корпоративният-клиентелен вот, който обаче не е определящ и е малък процент, огромна част от избирателите ще гласуват за по-малкото зло. Моето опасение е, че в България предстои един Беров вариант, защото лидерите на партиите остават вън от активно поемане на отговорност за управлението, очевидно задкулисието вече има някакви варианти, които обаче не са много прилични да се покажат преди изборите и ще бъдем изненадани.

Моите опасания са, че ще бъдем изненадани неприятно с някой нов Беров, той може разбира се да е по-млад. За сглобката, която можаха да постигнат сценаристите, които 30 години формират в България проектите, явно вече имат някакво виждане. След 11-и ние ще видим какво е тяхното виждане. Но идеята, че ние гласуваме за някакви партии за промяна на статуквото и на олигархията, е фалшива новина: просто статуквото ще си смени партиите, а не очакването, че ние ще изберем някакви партии, които ще сменят статуквото", каза още Иван Сотиров.