Блокирането на възможността да се създаде правителство с подкрепата на ГЕРБ, ДБ и - по-малко възможно - с ПП поставя шансовете за излъчено от 48 НС правителство в три възможни посоки. Първата - създаване на правителство на малцинството с мандата на ГЕРБ, което да разчита на ситуационни мнозинства по различните проблеми на държавното управление. Този формат би бил възможен за кратък период от време, но почти неизбежно ще катастрофира когато се изправи директно срещу основния разлом в днешната българска политика - разделението между прозападни политически сили и формации, пряко или завоалирано подкрепящи стратегията на кремълския режим за подчинение на България, за откъсването й от пълноценна принадлежност към ЕС и Атлантическия съюз. 

Не бива да пропускаме обстоятелството, че освен проруските партии, основен фактор в това уравнение е президентът Радев, който целенасочено се стреми да укрепва едноличната си власт - засега де факто, но в по-дългосрочен план и де юре, чрез възможна конституционна промяна. За Радев - освен очевидните му проруски обвързаности е от основно значение да компрометира, изолира и блокира ролята на ГЕРБ като една от малкото партийни формации в България, оцеляли досега в процеса на партийна и политическа фрагментация през последните две години, пише политологът Огнян Минчев.

Втората възможна посока за конституиране на правителство се очертава във възможна коалиционна формула - по-скоро завоалирана като "експертно правителство" - между ГЕРБ, ДПС, БСП и Български възход. Два основни проблема очертават сериозните трудности и минимално прогнозно съществуване на подобна формула. Първо, в една или друга форма ще се повторят "червените линии" на Нинова по отношение подкрепата на българската държава за Украйна. За Бойко Борисов, за когото заявяването като "категоричен евроатлантик" е основно предусловие за политическа релегитимация, тези "червени линии" ще бъдат категорично неприемливи - поне на този етап. Второ - социалдемагогската политика на Позитано в условията на текущата финансова криза не би била поносима нито за ГЕРБ, нито за ДПС. 

Не е известно и по-дългосрочното поведение на партията на Янев, която засега е съгласна с всичко и с всички. Но този пореден продукт на политически инженеринг едва ли е създаден без определен скрит - или полускрит дневен ред. Опитът с предидущия инженерен проект - този на ИТН - очевидно показва, че в определен момент кукловодите издават нареждане текущият "политически пъзел" да се развали в нечия изгода... 

Третата посока, в която може да се търси коалиционна формула е с втория мандат на ПП, но тук слабостите на първите две възможни формули се повтарят в още по-очевидна форма. Дори да бъде сглобено мнозинство, което да се нарече "антикорупционно" и реформистко, разделителните линии на външната и отбранителната политика този път ще се окажат по-дълбоки отколкото при четворната коалиция. Радев с удоволствие ще поддържа откритото състезание по прокремълски "неутрализъм" с Позитано и ще осуети каквито и да са решения от европейски и атлантически позиции на подобен кабинет.

Трети мандат няма да има. Поредните очаквания на ДБ да бъдат "забелязани" от Радев ще се окажат отново илюзорни. Радев няма полза от мандат на политическа формация, която изразява последователни прозападни и атлантически позиции - в частност по отношение военната и политическа помощ за Украйна. Той разумно очаква едноличното му управление на държавата да продължи поне до средата на 2023 г. с нов служебен кабинет. Третият мандат ще отиде при БСП. Първо, като жест към червените избиратели и, второ, като гаранция, че правителство няма да бъде създадено. 

Всички обсъдени дотук варианти за формиране на парламентарно подкрепен кабинет водят по-бързо - или малко по-бавно - до един и същ резултат: трудно договаряне, слаба политическа подкрепа, висок риск от преждевременен провал. Има един единствен вариант за договаряне на функциониращо поне до лятото или есента на 2023 г. правителство. Този вариант е договаряне през основната разделителна линия "статукво - промяна". Именно необходимостта да се постигне компромисно споразумение между партии от двете страни на тази линия води до категоричния извод от "партиите на промяната" - "Ние с антикорупционния си дневен ред компромис не можем да направим". Тази позиция е разбираема, ако не за друго, то поне поради необходимостта на "партиите на промяната" - по същество ПП и ДБ - да удовлетворят очакванията на своите избиратели, голяма част от които заемат радикални позиции по отношение на статуквото. 

Оттук нататък обаче това разбиране за неотстъпчивост на партиите "на промяната" се сблъсква с поредица от допълнителни - и не по-малко важи аргументи. Първо, ако бъде осуетено създаването на работещо правителство в 48 НС - по аналогия с предходните НС от 2021 г., властта еднозначно преминава отново в ръцете на Радев като еднолично упражнявана власт. Малко илюзии можем да имаме за това, че за Радев властта има смисъл дотолкова, доколкото засилва шансовете му да предизвика такъв тип структурна промяна на политическата система, чрез която да узакони своя едноличен контрол като "силен" президент. 

Категоричната прокремълска - "неутралистка" позиция на Радев определено означава целенасочени действия за фактическо преместване на България в евразийския лагер - дори и при номинално запазване на нейното европейско и атлантическо членство. Българската зависимост от Москва е дълбока, структурна и свързана с интересите на целокупния стопански и политически олигархичен елит. От тази гледна точка аз имам само един въпрос към "антикорупционните сили": Ако блокирането на поредното НС означава нова и разширена власт на Радев в полза на евразийския олигархичен избор на България, кога, с кого и по какъв начин смятате да провеждате антикорупционна реформистка политика в обозримото бъдеще?

Корупцията в България не е просто феномен на политически избор, в миналото и сега - избор на ГЕРБ, на ДПС, на БСП или на която и да е друга партия. Корупцията е феномен на дълбока структурна зависимост на българската държава и на българската икономика от интересите и практиките на руската постсъветска олигархия. Тези практики, напълно заобикалящи закона са корпоративни, те са разузнавателни, те са пропагандни, те са практики и на политически диктат. Без да разформировате структурата на руско-българския мафиотско-олигархичен октопод, няма да решите нито една конкретна антикорупционна задача. 

Разбира се, и ГЕРБ, и ДПС и БСП (особено в предходни периоди на по-значимо политическо влияние) са партии с дълбок, осъзнат принос към функционирането на българската олигархична система. Техните ръководства трябва да поемат отговорността си за това. Но да изолираме политическите фракции на върха на държавата, а да запазим фундамента на олигархичната зависимост означава само едно - на мястото на сарайско-библиотекарските партньори на ГЕРБ след 2009 г. на власт начело на олигархията да дойдат олигархичните клики зад днешното българско президентство. Между другото - те вече дойдоха пълноценно на власт и смениха предишните клики, ако не забелязвате...

Е, как тогава да се измъкнем от този порочен кръг? В ДБ е неформално доста популярен аргументът - "През 2014-та влязохме в коалиция с ГЕРБ (РБ), но те ни измамиха и ни изхвърлиха. Няма да повторим тази грешка!" Отчасти е вярно. Бойко им даде куп министерски кресла, купи немалка част от тях, а останалите ги пусна по пързалката. Имам само един въпрос - защо е необходимо това да се случва отново? В политиката, както и във всяка друга дейност човек трябва да се учи от опита и от грешките си, не ли, господа от ДБ? Струва ми се, че договарянето с ГЕРБ днес от страна на ДБ би изразявало доста по-голяма позиция на силата, отколкото това на РБ през 2014 г. 

И все пак - ще попитат от "партиите на промяната" - вие ни предлагате нищо по-малко от това да простим на ГЕРБ, да "затворим страницата" и да им дадем да започнат всичко отначало, така ли? Не, аз не мисля така. Ако в България бъдат положени съзнателни и целенасочени усилия страната ни да се еманципира от системния руски олигархичен - корупционен контрол, един от основните резултати от това ще бъде възстановяването на потенциала на българската държава за нормативно и справедливо управление. Само тогава поемането  и на лична, и на институционална отговорност може да достигне капацитет, който да удовлетвори чувството за справедливост на обществото. 

На този етап става дума за едно минимално, но необходимо начало. Кризисно управление на българската държава чрез разумен политически компромис - с определено договорено времетраене, чрез който да се избегнат ключови актуални заплахи: укрепване на едноличната власт на Радев и осуетяване на все по-добре организирания опит за обръщане на България от запад на изток. Ако можете да оценявате приоритети по степента им на важност - опитайте! 

Политиката е сложно занятие - ако трябва да се практикува сериозно. В една политическа позиция трябва да се съчетават и балансират няколко често взаимоизключващи се неща. В политиката има ценности и лоялност към хората, които са те избрали за да ги защитаваш. Има интереси на обществените групи, които си избран да защитаваш. Има национален интерес, който е смисъла на политическата игра и политическата конкуренция. Компромисът е феномен на сблъсъка и несъвместимостта на различни ценности и различни интереси. Които все пак трябва да бъдат съвместени, за да се отработят политическите решения в полза на националния интерес. 

Да се опиташ да избягаш от императивите на политическата ситуация с аргументите на своите ценности и лоялност е късогледа позиция. Защото отказът да се пребориш със ситуацията нанася обратен и силен удар върху тези интереси и обществени групи, които претендираш да защитаваш.

"През 2014-а направихме компромис, но ни измамиха..." Сега няма да направите компромис, но пак ще ви измамят. Измамата не е продукт на компромиса. Измамата е продукт на незнание и некадърност... Извинете!